Румен ГЕОРГИЕВ, председател на Съюза на частните застрахователи и президент на МЗПК Европа, пред в. ПАРИ
Г-н Георгиев, кои текстове в правителствения законопроект за застраховането ви накараха да реагирате със становище до парламентарните комисии?
- На 19 юни МС преразгледа първия вариант на проектозакон за застраховането и направи някои корекции, които отговарят на изискванията на средните и дребните застрахователи. Имам предвид това, че вече са дадени ясните изисквания, права и задължения на Националния съвет по застраховането, с което се издига равнището за издаване на лиценз на ниво МС. Съюзът на частните застрахо-ватели /СЧЗ/ за това се бори повече от 2 г. Това, което не ни удовлетворява, е, че в този съвет влиза и председателят на Върховния каса-ционен съд /ВКС/. Това е нарушение на конституцията, тъй като в един орган се смесват съдебната с изпълнителната власт. Много трудно ще бъде да доказваме в съда на подчинените на председателя на ВКС, че началникът им е сгрешил. В този смисъл още по-ясно трябва да се разграничат правата и задълженията на Националния съвет и Дирекцията по застрахователен надзор. Получава се една двустепенна „структура. Когато СЧЗ настояваше за създаването на Национален съвет по застраховането, ние смятахме, че той ще бъде със свой апарат от експерти, както е в целия свят. У нас излиза, че апаратът ще бъде Дирекцията по надзора, а решенията ще се приемат от Националния съвет. Този въпрос изисква по- задълбочено разглеждане, иначе процедурата по издаването на лицензи ще бъде много тромава.
Неколкократно съм изказвал мнението, че законът за застраховането и поправките, които парламентът приема сега, е закон за застрахователния надзор, един от четирите закона, които трябва да съществуват според западните законодателства. Не може всичко да бъде вписано в един закон. Сегашните поправки отново показват, че това е така.
Какво е вашето мнение за пускането на чуждите застрахователи на българския пазар?
- Този текст в проектозакона от 19 юни ни безпокои, въпреки че при обсъждането на първия вариант СЧЗ настояваше да се дадат вед-нага права на чуждите застрахователи да работят у нас. Тогава смятахме, че настояваме пред компетентни хора. А всъщност влизането на чужди компании е направено по аналогия с банките, т. е. те могат да откриват клон в страната, без да има някакви изисквания, дори няма изискване за гаранции, които да се държат в българска банка. Ако това се приеме, чуждите застрахователи ще бъдат безконтролни помпи за изнасянето на валута в чужбина. Това никъде го няма по света и не е в интерес на държавата ни.
Вие какво предлагате?
- СЧЗ няма нищо против влизането на чужди застрахователи на нашия пазар да става не само чрез дялове в български компании и чрез клонове, но задължително трябва да има изискване за гаранция, съотносима с уставния капитал на българските дружества. Нека експерти да решат какъв точно да бъде размерът на гаранцията. Преди всичко бих облекчил режима за дялово участие в български компании. Това е в интерес на държавата ни, тъй като ще бъдат привлечени чужди инвестиции и чужд опит.
Стряска ли ви размерът на уставния капитал, увеличен 10 пъти в проектозакона?
- Определянето на размера на капитала не трябва да става механично, а да се изхожда от пазарни принципи. Това е единствено верният подход от гледна точка на потребностите за капиталова адекватност и платежоспособност на застрахователната компания. Изискването за 3 млрд. лв. капитал например означава, че дружеството по западните стандарти трябва да има поне 12 млрд. лв. приходи за годината. Откъде компаниите ще докарат толкова приходи, при условие че легалният български застрахователен пазар в общото застраховане за 1996 г. е някъде 60-70 млрд. лв. приходи от застрахователни вноски. Практиката в пазарните икономики е установила, че съотношението на уставния капитал и резервите към приходите е някъде 4:1.
Основният фактор за стабилност на едно дружество е презастраховането, след това са резервите и чак на трето място като гаранция за добрата работа се нарежда уставният капитал. И той трябва да се определя от големината на пазара, който съществува или се очаква да се развие.
Как стои въпросът със срока за набирането на капитала?
- В предишното становище на СЧЗ по първия вариант на проектозакона, което също изпратихме в парламента, остро реагирахме срещу начина и срока за набиране на капитала. Зако- нотворците трябва да знаят, че собствеността не е притежание, което се държи в ръце, а движение, функция. Как едно дружество ще откъсне 3 млрд. лв. от оборотния си капитал и ще ги внесе в БНБ за неопределен срок. Това значи, че част от уставния капитал, който е в имущество, отново трябва да бъде превърнат в пари. В новия проект това е поправено и се казва, че това изискване се отнася само при откриване на нова компания. Заварените дружества ще имат правото да го осъвременят от гледна точка на имуществото. Разрешава се половината от капитала да бъде в апортни вноски. Хубавото е, че зако- нотворците са се съобразили с бележките ни за начина на внасяне на капитала.
Ясно е, че капиталовият праг ще засегне повечето дружества. Каква ще бъде тяхната съдба?
- Високият размер на минималния капитал ще стане причина за ликвидирането на много застрахователни дружества. Причината за това ще бъде не финансовата им нестабилност, а невъзможността по-голяма част от тях да свикат акционерите си за вземане на решение за увеличаване на капитала и да намерят нови инвеститори за набирането му. Освен това ликвидирането на дружествата ще доведе до съкращаването на голям брой специалисти. Ще се започнат неясни процедури по прехвърляне на застрахователни портфейли, вливане и сливане на дружества с цел консолидация до нивото на 4-5 застрахователни компании. Това ще накърни интересите на застрахованите лица и ще причини затруднения при обслужването на клиентите. Друга част от застрахователите ще се превърнат в лицензирани дилъри. Но най-важното е, че ще се наруши доказан пазарен принцип – високо разнообразие и качество на услугите може да се постигне само ако на пазара работят и дребни, и средни, и крупни застрахователи.
СЧЗ реагира и срещу текста, че няма срок за преобразуването на ДЗИ?
- Това е въпрос за монопола, но не този с бухалките, срещу който е насочен проектозаконът, а този с нормативните разпоредби. Този въпрос обаче е по-дълбок. В проектозакона няма не само срок, но и текстове, които да определят по какъв статут ДЗИ ще работи в промеждутъчния период. Например има случаи, когато прехвърлянето на имущество в ДЗИ и извън него нотариатите сега не заверяват, тъй като го считат за нелегитимна организация. В този смисъл има и опасност, че законът, създаден като закон за застрахователния надзор, а не като закон за застраховането, може да отмине този въпрос и ДЗИ да остане монополист. Категорично настояваме освен срока и принципите за преобразуването на ДЗИ да се определят със закон. Когато през 1989г. започна премахването на монопола в бан-ковото дело, то започна с разрушаването на БНБ. Нейните клонове се превърнаха в самостоятелни банки. Друг е въпросът, че политиците сгрешиха и аз тогава реагирах остро, че банковата система не може да се разбива на 80 банки по териториален принцип. Друг беше принципът, по който трябваше да се разбие монополизмът. Нужно беше съзидателно разрушение. Но все пак монополизмът се разби. С ДЗИ и това не стана. Ние сме още преди ерата на Тодор Живков в това отношение. Сега държавният институт дори ще получи косвени изгоди. ДЗИ, който владее над 70% от животозастрахователния пазар, ще внесе 2 млрд. лв. уставен фонд. За дружество, което владее 2% от този пазар, капиталовият праг ще бъде същият. Къде е равнопоставеността? Ами разбиването на отрасловия монопол в застраховането? Нароиха се маса дружества, държавно-частни по характер, които с тоягата административно нареждане също могат да бъдат наречени силови. Проблемът за разрушаването на техния монополизъм, както и този на ДЗИ, не може да бъде решен с подзаконови актове. Принципите на демоно- полизирането трябва да присъстват в закона. Тяхното отсъствие е един от големите недостатъци на закона. Така че нужно е съзидателно разрушение, а не както стана с банковата система. Едно нещо се разрушава тогава, когато не може да се оправи, но с цел да се създаде друго по-добро.
Защо ДЗИ се оказа по- твърда крепост от БНБ?
- Причините за това са много. Ако сравняваме двете институции, тогавашната БНБ бих оприличил на кръвоносна система на икономиката. ДЗИ е в по-странична позиция, тил и прикрит източник за текущо финансиране на бюджета. В този смисъл държавата бе заинтересована да го запази. От друга страна, застрахователното дело е по-специфично. Застраховането е свързано с грижата за човека, с изкуството да търгуваш, да продаваш доверие. Банковото дело е свързано повече с организиране на паричните потоци. Едно е да търгуваш с доверие, а друго е да контролираш. Контролът беше развит, макар и в изкривен вид и при социализма.
Как валутният борд ще се отрази върху застрахователния пазар?
- Още е рано да дам прогноза, тъй като валутният борд у нас все още не е проявил чертите си. Мисля, че той ще се въвежда в движение. Валутният борд означава преди всичко нов цялостен порядък в страната. Така че основните му принципи са ясни, друг е въпросът как ще бъдат реализирани. Едва когато се очертае внедряването му на всички равнища, ще мога да преценя дали той ще се отрази положително върху застрахователния пазар.
Адриана АНДРЕЕВА
Статията е част от в. Пари,
07 юли 1997 г.
