- Международна застрахователна компания „Европа“, която оглавявате, е вече пета година на застрахователния пазар. Общото впечатление е, че без да шуми, тя работи професионално, дори академично. И съвсем естествено бе в първата група на лицензирани- те дружества. Какво преживяхте вие лично и компанията по време на „голямото тичане“ за получаване на лиценз?
- Поради това, че участвахме активно в изработването на Закона за застраховане, ние бяхме наясно, че лицензирането ще бъде един изключително сериозен и от-говорен процес. Ето защо няма да скрия, че месеци наред в Централно управление на компанията нашите директори, експерти и служители положиха много труд, за да приведат цялостно документацията в духа на изискванията на закона.
На мен лично ми направи отлично впечатление професионално организираната работа на Дирекцията за застрахователен надзор с дружествата и коректността на отношенията. Надявам се това в бъдеще да се превърне в добра традиция.
- Не е тайна, че медиите превърнаха думата „застраховател“ в мръсна дума. Имаше дори преки или косвени намеци, за това, че който си плати, ще получи лиценз?
- Обществото справедливо е изнервено от десетките, стотиците примери на корупция, открит рекет и грубо погазване на закона. Когато човек чете ежедневниците, тези случаи често са на първа страница. Но аз съм между професионалистите в бранша, които считат, че професията, призванието на застрахователя, може да се свързва само и единствено със законност, прозрачност и коректност.
Колкото до лицензирането, искам категорично и еднозначно да заявя, че по моя преценка то се извършва на принципна законова основа. Ние (а сигурен съм и другите дружества) не сме платили и стотинка повече от законово регламентираните средства по лицензирането.
Изключително сериозно се правеха и се правят акуратни проверки на дружествата за чистотата и структурата на капитала. От акционерите се изискваше да представят заверени баланси, произход на капитала, документи за внесени данъци и т.н. Между другото, при увеличаването на капитала до изискваните 3 милиарда ние се ориентирахме към привличане на акционери от производството. И не случайно 84% от нашия капитал е на дружества от т.нар. реален сектор – производството. Там най-лесно се доказва произходът на капитала. Така че при нас прозрачността е пълна.
- Значи вашата подготовка е била перфектна…
- Това е силна дума, но ние действително се постарахме да изпълним всички законови изисквания и представихме трети по ред материалите си в ДЗН още през първата половина на м. март. За нас бяха от значение компетентните и добронамерени съвети на специалистите от дирекцията по оформянето на тази богата и обстойна документация. Разбира се, в хода на подготовката ние правехме и с нас правеха консултации и редица колеги от конкуренцията.
- „Голямото тичане“ продължава все още за дружествата, към които ДЗН има претенции за нови документи и справки. Това създава впечатлението, че или тези дружества имат сериозни пропуски, или че изкуствено се „вдига летвата“. В някои издания имаше намеци, че съществува натиск и от „високо място“. Какво е вашето мнение?
- Като изключим ДЗИ и „Булстрад“, които до приемането на Закона за застраховането работеха по Закона за ДЗИ, всички останали дружества работеха до сега според наличната законова и нормативна база. На всички направи впечатление, че от първите частни застрахователни дружества, създадени след 1992 година (нека ги наречем условно „стари дружества“), лиценз в първия тур получиха само „Орел“ (и влизащия в холдинга „феникс“) и „Европа“. Останалите „стари дружества“, доколкото съм информиран, имаха някакви пропуски по отношение на структурата на капитала и данъчните задължения. Коректността не ми позволява да вземам отношение по въпроси, които са само в правомощията на ДЗН.
- Така ли ще ги назовем – „пропуски“?…
- По-силните изрази са патент на журналистите. Разбира се, има дружества, които не са платили щети, има сигурно дружества, изнесли капитала зад граница, има „кухи“ капитали. Но в никакъв случай не бих казал, че ДЗН не постъпва либерално, фактът, че вече има дружес-тва, лицензирани „под усло-вие“, е достатъчно показателен. Както е например с „България“. За мен е особено важно да не се нарушават принципите на равнопоставеност и справедливост. След като поначало бяха нарушени принципите на „равния старт“, ежедневно имаме примери за нарушаване и правилата на добрата конкуренция.
- Какви са вашите очаквания за края на периода на лицензиране и сформирането на групата на лицензираните дружества?
- Преди всичко очаквам, че ще бъдат лицензирани още дружества. Освен това мисля, че предстоят сериозни структурни промени в застрахователния пазар. Лицензираните български застрахователни дружества ще имат по-високо самочувствие, но сериозната работа предстои. Ние ясно съзнаваме, че пазарът ще се отвори и за чужди застрахователи. Това изисква сериозни маркетингови проучвания, нови пазарни форми, нови продукти, а не само разкриване на нова дирекция или назначаване на още хора в рекламата.
Съществуват според мен и няколко основни проблема:
Преди всичко – създаване на реален и ресурсно осигурен застрахователен интерес. За никой не е тайна, че до сега по един или друг начин държавните предприятия се насочваха към държавните застрахователи. Прохождащият частен бизнес и гражданите не разполага с ресурс. Когато го има на българския застрахователен пазар, ще стане интересно. Все пак някой трябва да си зададе и такъв въпрос: Как ще се обслужва 3 милиарда капитал, ако е ниско платежоспособното търсене?
Друг сериозен проблем е все още ниската застрахователна култура. Средният българин има малка или изкривена представа за застраховането. Това е коректен бизнес, основан на договор. Люшкането от нихилизма до самочувствието, че си 100% застрахован, показва недооценка на сериозността на ангажиментите по застрахованите рискове.
Трети сериозен проблем е и повишаване на нашата собствена пазарна култура. С другите дружества ние сме в пазарни, следователно конкурентни отношения. Но това съвсем не означава, че не трябва да имаме общо „корпоративно мислене“ и общи действия, когато това е необходимо.
- Ще може ли в. „Застраховател“ да помогне на българските застрахователни дружества?
- Разбира се. Но той трябва да достига до повече читатели, така както го правят другите икономически издания – „Пари“, „Банкеръ“, „Капитал“. Сега имам чувството, че е по-четен от застрахователите, а трябва да го четат редовно и застрахованите.
- Какво ще направи „Европа“ в условията на променящия се пазар?
- Аз не крия, че ние активно инвестираме в маркетинга. Ние влагаме пари за увеличаване на продавачите, в проучвания на пазара, в проучване на чуждия опит, в продуктова реклама, в нови хора, в нови отношения. Но преди всичко – в нови продукти. Така например ние имаме предварителни очаквания в областта на Общата гражданска отговорност и Индивидуалните професионални отговорности – доколкото считаме, че гражданското общество, към което сме се запътили, ще има потребност от такива застраховки. Очакваме в следващите няколко години да се усети оживление на пазара – ние инвестираме във финансови застраховки, в лизингови застраховки. Изобщо стремежът ни е да отговорим веднага на всеки интерес на нашите или потенциалните ни нови клиенти. Само така ще сме в крак с времето.
- Какво бихте си пожелали като лицензирана компания?
- Освен традиционното пожелание за добро здраве желая на всички останали колеги да работим наистина като европейци. Пред нас стоят задачи, които бихме могли да решим само заедно. Защо например да не започнем заедно една обща медийна кампания, която да промени обществената оценка и обществения интерес към застраховането? Защо да не направим и една обща образователна кампания? Това не е само риторичен въпрос!
А на колегите ми в „Европа“ – разбира се здраве, постигане на още по-висока професионална квалификация, добра мотивация и повече работа, за да постигнем нашите амбициозни намерения.
Статията е част от в. Застраховател,
Брой 14 / 1- 14 август 1998 г.