Сферата на мениджмънта отдавна се определя като гранична между наука, изкуство и … магия. Едва ли някой може да оспори, че при вземането на решения, което е сърцевина на мениджмънта, хората се осланят не само върху строги научни принципи и парадигми, но и върху интуиция и моментни хрумвания. В тази връзка сред полето от фактори, определящи ефективността на почти всяко едно решение в обществото и организациите, важна роля играе културата на социума.
Зад всяко едно решение винаги стои избор между най-малко две алтернативи. А значи налице е рискът взетото решение да се окаже погрешно. Още повече, че в много практически ситуации този избор се определя не от рационалния анализ и пресмятане, а от културните традиции и образци, от рутинния всекидневен опит.
Културната памет под формата на традиции и канони подсказва на хората начина на действие, който се е оказал ефективен при сходни ситуации и обстоятелства. В нея се запечатва органичната връзка между основните моменти на дейността. Като водеща форма на културно наследяване на сполучливите начини на организационното поведение могат да се посочат ритуалите. Всички исторически значими моменти в живота, както на индивида, така и на общността, са свързани с определени ритуални практики – раждане, възпитание, започване на трудовия живот, създаване на семейство, пътуване и строителство на новата къща. Изборът на място, време, материал, подходящи партньори и много други обстоятелства са слети в структурата на ритуала.
През миналия век новото време бе определено от М. Вебер като време на размагьосване на света. Невероятното разширяване на полето, в което хората взаимодействат, както с природата, така и помежду си, взривява ритуала, разкрива неговата едностранчивост и неадекватност. Науката измества магията в живота на хората. Често обаче, заедно с магията отпадат и важните социо- културни механизми, насочващи и регулиращи действия на хората, без които успехът става твърде проблематичен. Откриваните от науката тенденции и технологии не успяват и не могат да заместят изцяло отпадащите социокултурни механизми. Следователно, дори и добре осмислени и пресметнати, решенията не могат да не съдържат рисков потенциал. Затова въпросът за риска при решенията винаги изисква анализ и от позициите на фактора култура.
Проблемът се усложнява от това, че глобалното информационно общество е свързано не с репрезентативна, а с „технологична култура”, където в комуникациите, в общуването намира израз активната позиция на всеки участник. Това е позиция не на наблюдател, а на „преживяващ в света заедно е обекта’ [4]
Рискът при деловите решения
Съвременното общество оформя особена сфера, където вземането на решенията е подчинено на определени надличностни талони и модели – това е сферата на т.нар, делови решения. Тук става дума не за лични или групови битови решения. Делово решение е всяко решение в дейността на организацията – фирма, обществена, правителствена, военна организация и т.н. Питър Дракър доказва, че в делово отношение повечето организации имат сходни черти. [2] С други думи, успехът в тяхната дейност до голяма степен се определя от някои общи принципи на организация на вземането на решения и контрола върху съвместната дейност на членовете на организацията.
Тук се и очертават основните проблеми, както за самите делови решения, така и за всяко изследване на процеса на тяхното формиране и реализация в условията на днешния информационен ред.
Първо, опасността от отклоняване от набелязаните резултати е много по-сложна за оценка и отчитане при деловите решения, отколкото при личните. Става въпрос за риска, породен от конфликта между общите принципи на организациите в съвременното общество и уникалните обстоятелства на тяхната конкретна дейност. При решаване на конкретните проблеми, с които се сблъсква мениджмънтът в дадена организация, възниква необходимостта различните фактори не само да бъдат забелязани, но и поради голямото им разнообразие за оценката им да бъдат прилагани различни мащаби, различни матрици и модели.
Второ, голямо значение при оценката и отчитането на риска при деловите решения има векторът „време”. Деловите решения обикновено се оформят и реализират в различно време. При това не само в линеен план, където началото на действието се свързва с неговото завършване. Става дума за т.нар, хетерогенни времеви полета, където действието започва в една времева даденост, а приключва в друга. От една страна, самото действие променя вектора на времето, произвежда ефекти. А от друга страна, в днешното общество се сблъскват различни по принцип, структурно различни времеви континиуми. Тук действието на важните за постигане на набелязаните резултати културно-поведенчески фактори не може да се редуцира до други фактори, чрез които и в които да се осъществи.
Трето, колективните цели на организациите, с достигането на които се свързват деловите решения, са силно полисемантични. В термина “обща цел” в организациите се сливат множество субективни, обективни и вероятностни характеристики на ситуациите и времето, в които би трябвало да се постигне целта. Получава се, че това постигане не е следствие от постъпателно движение от началото към края, а резултат от сблъсъка между инерцията на миналото, волята за оцеляване на настоящето и рисковата неопределеност на бъдещето. Затова най-доброто делово решение трябва да организира безконфликтно преодоляване на този сблъсък, т.е. да осигури нещо парадоксално – движение към целта от настоящето към бъдещето и движение от целта, т.е. от бъдещето към настоящето.
Обобщавайки изложеното до тук можем да очертаем парадигмата (oт гръцката дума παράδειγμα — образец за подражание; в науката — системи от теоретически и методологически предпоставки, на които се базира дадено изследване (или дисциплина) и неговата практическа реализация.) за изследване на деловите решения от интердисциплинарни позиции:
Деловите решения следва да се разглеждат като дейност и по-точно като системно обвързан мисловен процес в контекста на практическа дейност, осигуряваща оцеляване и развитие на организацията, независимо от нейния характер, на основата на устойчив приоритет на общите цели и резултати, подходящо съчетаване на икономически, социални, структурни, личностни и технически условия и съзнателно „ общуване ” ‘ с различните видове риск като източник на нови възможности.
Деловите решения като дейност
В реалността, изразявана чрез нашата практика, съществува сложно преплитане на различни връзки и зависимости. Това, което се проявява в един изолиран, в определена степен абстрахиран аспект, в реалността са проявява в модифициран вид под въздействието на много други процеси и връзки. Поради това е естествено проблемът “делови решения” да се изследва и като избор на алтернативи, и като обмяна и обработка на информация, и като разпределение на производствени ресурси, и в много други аспекти. Това зависи от целите на изследването.
До аспекта “деловите решения като дейност” са се докосвали отделни автори, например, при обучението на мениджърите [7] или при социологически проучвания на организациите. [1] Ако искаме да подходим интердисциплинарно, този аспект трябва да бъде водещ аспект.
При сложна преплетеност на връзки, обаче, където всяка връзка, всеки процес, фокусира в себе си по същество цялата система от връзки и се проявява така, както той съществува, науката винаги отделя един процес или аспект и описва неговите тенденции при условие, като че ли другите връзки имат по-незначително влияние. ‘Закопчаването ” на тези установени от науката тенденции и закони с практическата съзнателна дейност на хората е задача на методологията. Именно тя като направление е призвана да се занимава с нужните за “закопчаването ” подходи, методи, начини на мислене. Известният руски методолог Г. П. Щедровицкий подчертава, че тя изпълнява рефлексна функция по отношение на двете страни на “везните” – действието, практическата дейност, осъществявана в различни ситуации, от една страна, и научните знания – теоретически и приложни, постигнати от различните научни направления, от друга. [6] Затова крайната цел, която авторът си постави при неотдавна проведеното интердисциплинарно изследване на деловите решения, е да разработи основните представи и средства за системна методология на деловите решения. [3]
Очертава се следната системна представа за деловите решения като обект на интердисциплинарен подход:
- Връзките “делово решение – действие ” да не се пренебрегват, а да имат водещо значение при анализа (активи- зъм). В практиката няма резултатно решение без действие, така както не съществува трезво и обмислено действие без избор, без решение. Спецификата на деловите решения е, че повечето от тях са свързани с организираното колективно действие. Те са въздействия от хора и чрез хора върху други хора и фактори.
- Деловите решения да се разглеждат като своеобразни мостове за взаимодействие между “експлицитното познание” и “имплицитното познание” във фирмите и другите организационни звена на съвременното общество. Голяма част от знанията, трупани в организациите, е съставен от опита на работещите в тях и може да бъде предавана между хората и организациите само чрез добре обмислени, но гъвкави управленски процедури и модели. Една или друга фирма може да си осигури конкурентно превъзходство само когато успее да изгради “мостове за прехвърляне” на скритите знания в явни, на явните – в скрити, на явните – в явни и на скритите – в скрити знания. По този начин се формират условия опитът на работещите да се предава и разширява, а познанието, генерирано във външна- та среда, да се интегрира в скритите навици на работещите, позволявайки им да усъвършенстват технологиите на вземане на решения, използвани до тогава. Системната методология трябва да създаде “работният проект” за много от тези мостове.
- Основните закономерности в деловите решения като дейност да се търсят чрез призмата на понятията “система”, “риск”, “цел”, “резултат”, “проблем”, “задача”, “операция ”, “ресурси ” и др. Във философията представата за дейността, която наблюдаваме, изследваме или управляваме, се нарича косвена, вторична или производна представа. [5] Субектите на деловите решения (органи, ръководители, експерти и т.н.) постоянно се опитват да формират свой обоснован подход към обектите на управление чрез усвояване представите на различните науки за тези обекти. Да “знаем”, обаче, не означава да “умеем”. Пътят на вто- ричната представа обвързва тези субекти с грамадна, разнородна и бързо нарастваща информация, поради което те могат да играят водеща роля само при управление на улегнала, устойчива хомогенна дейност. Ако дейността е слож- на, с тенденции на развитие и преобразуване, където се сблъскват структурно различни времеви континиуми, то знанието за обектите става несигурно, бързо променящо се. Затова при вземането на решения субектът се нуждае от понятия, подходи и методи, които му позволяват да осъществи рефлексия – поврат на съзнанието си от обекта на неговата дейност към самата дейност. По-сочените по-горе понятия, разработени или интерпретирани в изследването, подпомагат осъществяването на такъв поврат.
- Ясно да се разграничават формите, в които се проявяват рискът и неопределеността на равнище организация. Рискът е не само опасност, но и възможност за успех. При разглеждане на деловите решения като дейност добре се вижда, че за успешното достигане на целите е важно, от една страна, да се отчитат и вътрешните, и външните за организацията рискове и то така, че да се осигури съчетаване на линията за вътрешна ефективност с тази за конкурентно превъзходство. От друга страна, се създава възможност да се изследват както външните (обективни и субективни), така и вътрешните за субекта на решението обстоятелстванеговата мотивация, целеви нагласи, културни, етнически, политически и групови норми на поведение, манталитет.
- При изследване на деловите решения като дейност съществува възможност колективното действие да се разглежда като сценарна композиция, в която “сюжетът ” като комплексна характеристика на целта – и като резултат, и като процес – се разгръща във времето на етапи. Логиката на пръв поглед е линейна – етапите следват един след друг. В същност, обаче, не е така. При сценария бъдещето играе ос- новна роля, като подрежда етапите не с оглед на последователната им смяна, а с оглед на тяхната роля за постигане на резултата. Сценарият може да покаже на зрителя, на читателя, а и на самите участници в действието, не началните, а финалните епизоди и да разгъне действието към настоящето, а не към бъдещето. Затова системната методология е призвана да създаде методи и диалогови процедури, които да подпомагат субектите на решенията да балансират предметната с емоционално-организационната сюжетна линия при подготовката, избора и реализацията на решенията. И което е особено важно – да формира почва за ново възприемане от мениджърите на това, което те правят, за нова интерпретация на усвоените от тях знания и опит.
В такава светлина – процесуално – следва да се разбира и понятието “организация на деловите решения“. Тя съпътства методологията. Системната методология не е само теория на “деловото решение като системно обвързана базова дейност ”, а и форма на организация, “рамка ”, в която мислят и действат субектите на решението. Именно затова част от нейните представи и средства трудно се предават “от ръка на ръка“, от компания на компания. Те трябва да се “отглеждат“ чрез включване на ръководителите, експертите и другите специалисти в нова за тях среда на синтезиране и съорганизиране на разнородни познания и на свободен избор. Управленската практика жизнено се нуждае от методи, сценарии и игри, които са посветени на създаването на такава организационна среда. Именно “организираните сцени“ и деловите игри създават нагласи, чиито действия дават практическо познание и балансират предметната с емоци- онално-организационната сюжетна линия при деловите решения.
Акцентът върху балансираността между рационалните обективистични и емоционално-субективистките компоненти на процеса на деловите решения създава реална перспектива за допълване на класическите и посткласическите парадигми на интердисциплинното научно дирене с хуманитарната парадигма на диалога. Диалогизмът на всяко човешко действие дълбинно го свързва с играта като уникален тип поведение – иновативна не само като резултат, но и като процес. Чрез това направление икономическата теория, получила тласък в своето развитие от психологията, кибернетиката, социологията, математиката и други дисциплини от т.нар, позитивен цикъл би могла да намери нови възможности в полето на хуманитарното познание.
Литература:
- Давидков, Ц. Управление на организациите. Поведението в организационен контекст. // Стопанско управление, № 1, София, 2005.
- Дракър, П. Мениджмънт предизвикателствата през 21 век. София, 2000
- Георгиев, Р. Делови решения: методология и организация. София, 2005.
- Лаш, С. Критика на информацията. София, 2004.
- Мамардашвили, М. Форма превращенная. Фи- лософская знциклопедия. Т. 5, Москва, 1970.
- Щедровицкий, Г. Принципъi и общая схема методологической организации системно- структурних исследований и разработок. Сис- темнне исследования. Методологические проблемъi. Москва, 1981.
- Rewans, R. The ABC of Action Learning. Bromley, Kent: Chartwell – Bratt, 1983.
OPPORTUNITIES FOR AN INTER-DISCIPLINARY APPROACH TO MANAGEMENT
Rumen Georgiev
Abstract
The inter-disciplinary characteristic of businesslike decisions (decisions taken in organizations) is brought up for discussion. It is being implemented through methodology; which is inventing methods and means of its own, designated to create supra-subjective (supra-disciplinary) thinking and behavioral patterns among the decision makers. A distinctive feature of these means and methods is the merger of the managerial knowledge with the knowledge of the subjects of this activity. In this connection, the paradigm of businesslike decisions is formulated, and the systematic perceptions of them, as subject to an inter-disciplinary approach.
Статията е част от сп. Наука,
Година XV, Брой 5 / 2005 г.
ISSN 0861-3362
Издание на Съюз на учените в България (СУБ) с финансовата подкрепа на
Фонд „Научни изследвания“ при МОН.
