-
От Механизмът на лихвените проценти и кризата
към
Отиди до публикацията с това мнение.Российский бизнес вступил в 2018 год с надеждой на улучшение ситуации в экономике и ожиданиями, что государство решит такие насущные вопросы, как дорогие кредиты и чрезмерная налоговая нагрузка. О том, какие перемены необходимы в новом политическом цикле, предложениях по налоговой политике, а также инвестклимате в России в интервью РИА Новости в преддверии Российского инвестиционного форума в Сочи рассказал президент Торгово-промышленной палаты Сергей Катырин.
https://newizv.ru/news/economy/29-02-2016/235170-prezident-tpp-rf-sergej-katyrin
2018/03/11 at 5:26 am -
От Анотация на книгата „Конкуренция и фирмена ефективност” за изучаващите дисциплината студенти и докторанти
към
Отиди до публикацията с това мнение.Проф. Георгиев като Ваш колега следя отблизо и в развитие Вашия иновативен подход към преподаването на сложни концепции като конкурентоспособността и стратегирането. Упорството и трудолюбието, с което се правихте с немалкото предизвикателства по пътя на осъществяването на проекта заслужават моето искрено уважение.
Колкото до самата книга, смятам, че е построена на здрава логическа основа и цели създаването на умения за анализ и развитие на фирмената конкурентоспособност. Факт е, че конкурентоспособността е толкова комплексен феномен, че всеки опит да се използват еднакви за различните предприятия фактори и показатели за подобряването й е обречен. От друга страна съществуват бизнеси, които подобряват конкурентоспособността си постоянно. По всичко изглежда, че конкурентоспособността изисква преди всичко иновативно мислене и активно взаимодействие с останалите икономически агенти. В този смисъл считам, че вие сте прав път – с книгите, електронната платформа и блога си, създавате условия за култивиране на подходящо мислене, използвате различни, потвърдени в практиката, теории и модели за конкурентоспособността, за да подтикнете читателя не да копира чуждото, а да разсъждава като иноватор. Този подход, всъщност, е подходът към икономическата теория, споделян от множество икономически светила. Кейнс казва, че икономическата теория не е учение, а апарат, техника на мислене. Ясно е, че култивирането на иноватори не може да стане с една книга или един курс – то е функция от специфичната обществена околна среда, но една книга или един курс може да постави добро начало и помогне на потенциалните иноватори да открият и развият своето призвание и силни страни.
Надявам се книгата ще бъде добре приета от обществеността и да стане част от системната промяна на обществената гледна точка по отношение на начина на конкуриране и стимулиране на иновациите. Предприемаческите умения са ключови за нашето икономическо развитие, но сравнена с тези на развитите страни, нашата икономика изпитва сериозен недостиг от тях.
2018/02/28 at 10:16 am -
От Анотация на книгата „Конкуренция и фирмена ефективност” за изучаващите дисциплината студенти и докторанти
към
Отиди до публикацията с това мнение.Здравейте, проф. Георгиев!
Аз съм ваша бивша студентка от Софийски университет. Хареса ми подхода и съдържанието на новия Ви курс “ Конкуренция и фирмена ефективност“. Считам, че ще ми бъде полезен в настоящата ми работа. Въпросът ми е следния:
Има ли възможност да завърша дистанционно курса в Международно висше бизнес училище, където прочетох, че го преподавате, но при условие, че не карам магистратурата към която е той?
Ще очаквам вашия отговор!
Предварително благодаря!
С уважение,
Анна-Мария Рачева
2018/02/22 at 5:54 pm -
От Анотация на книгата „Конкуренция и фирмена ефективност” за изучаващите дисциплината студенти и докторанти
към
Отиди до публикацията с това мнение.Здравейте,
Интересувам се откъде може да се закупи това издание?
2018/02/20 at 8:59 pm -
От Анотация на книгата „Конкуренция и фирмена ефективност” за изучаващите дисциплината студенти и докторанти
към
Отиди до публикацията с това мнение.Здравейте,
Книигата „Конкуренция и фирмена ефективност” можете да намерите в следните книжарници:
– Книжарницата на МВБУ – Център за дистанционно обучение – гр. София, ул. „Винсент ван Гог“ 7, 1407
– Книжарницата на УНСС – Ректората
– Книжарницата на Стопанския факултет на СУ – бул. Цариградско шосе 125, бл. 3.
2018/02/20 at 9:01 pm -
От Представяне на новата книга на Проф. д.ик.н. Румен Георгиев „Конкуренция и фирмена ефективност”
към
Отиди до публикацията с това мнение.Здравейте проф. Георгиев !
Поздравявам Ви за полезното учебно помагало . Мисля, че то ще бъде полезно и за взаимното сътрудничество и с чужди учебни заведения.
Напишете, моля , какви други учебни помагала за студенти имате издадени и в кои книжарници биха могли да се търсят ?
2018/01/15 at 12:51 pm -
От Представяне на новата книга на Проф. д.ик.н. Румен Георгиев „Конкуренция и фирмена ефективност”
към
Отиди до публикацията с това мнение.Здравейте,
Интересувам се откъде може да се закупи това издание?
2018/01/12 at 10:30 am -
От Представяне на новата книга на Проф. д.ик.н. Румен Георгиев „Конкуренция и фирмена ефективност”
към
Отиди до публикацията с това мнение.Здравейте,
Книигата „Конкуренция и фирмена ефективност” можете да намерите в следните книжарници:
– Книжарницата на МВБУ – Център за дистанционно обучение – гр. София, ул. „Винсент ван Гог“ 7, 1407
– Книжарницата на УНСС – Ректората
– Книжарницата на Стопанския факултет на СУ – бул. Цариградско шосе 125, бл. 3.
2018/01/12 at 10:37 am -
От RU: Выступление - Юбилейный съезд 250-летней годовщины ВЭО России
към
Отиди до публикацията с това мнение.Уважаемы проф. Георгиев,
Мне нравится Ваша позиция для сотрудничество с российсками колегами – экономистами. Экономическая наука – и в России и в Болгарии – является должником тем бизнесменам, которые понимают что дальнейшие развитие наших экономик не может быть только “ капиталистическое “ или только “ комунистическое „. Они активно работают для развития болгаро – рооссийских экономических отношениях и нуждаются методологической поддержки ученами – экономистами. Я готов подкрепить оргонизованные Вами конкретные мероприятия, которые бы помогли болгарским и российским колегам – бизнесменам / а не только студентам / общатся и работать для реализации совместных проектов.
2016/05/27 at 10:31 am -
От Представяне на книгата на Проф. д.ик.н. Румен Георгиев „Стратегиране и конкурентоспособност”
към
Отиди до публикацията с това мнение.Здравейте проф. Георгиев,
Аз съм Стефани Петкова и от 10 години живея и уча в Швейцария. В момента изкарвам един семестър в Софийския Университет по програма Erasmus. Купих си Вашата книга и вече съм на привършване с четенето. Научих много полезни неща. Най-много ме интересува това какво значи човек да мисли стратегически не само за фирмата, но и за себе си, за личния си напредък. В текста по-горе получих отговор и на този важен за мен въпрос. Благодаря Ви.
Поздрави,
СП
2016/05/26 at 4:58 pm -
От Икономическата наука като пространство / киберпространство за общуване (с примери от блога www.rgeorgiev.com)
към
Отиди до публикацията с това мнение.Разбираемо е учудването Ви, г-н Дечев, но за съжаление това е действителността. И въпреки мълчанието тук , мисля че у учасниците се формира достатъчно ясна идея за необходимостта от пространство за общуване.
Както вече казах на срещата ние трябва да заемем мястото си на генератори или поне разпространители на знание в това общество, за да се превърне то в гражданско. Но и двете няма де се случат скоро. Защо? Защото всеки от нас пише научната си продукция възможно най-сложно с разбирането, че това е наукообразно. Даваме заключения с препоръки към управляващите с ясното съзнание, че никой от тях няма да прочете и ред от тези словоизлияния. И слава богу. Ненужно е да казваш на някой, който естествено клони към авторитаризъм и усилено създава икономическа олигархия, че съществува Теория за елита и основна част от нея заема Железния закон на олигархията! Голямата трагедия е в това, че и широката общественост не разбира това, което говорим и ние не се опитваме да й говорим така, че да ни разбере. Така тя няма възможност да установи дали икономическата ситуация може да се подобри, а ние не можем да се възползваме от въпросното икономическо подобрение.
Считам аспекта в който проф. Георгиев разглежда икономическата наука и нейната роля в обществото за много актуален. Аз също смятам, че ценността на икономическите теории е да бъдат основа за систематизация на реални знания и база за креативно мислене по отношение на състоянието на действащата икономика и на прилаганите стимули и инструменти, основавайки се на фактите. В този ред на мисли е по-важно да имаме солидна основа отколкото непременно точни прогнози.
Това ни поставя, като учени-икономисти в особената позиция да систематизираме и разпространяваме знанието, чрез което може да се упражнява ефективен контрол върху властите в страната. А тяхната единствена цел според Конституцията е да служат на суверена, демек на Обществото. В момента тъкмо заради липсата на такъв контрол, виждаме обратната ситуация –властта систематично се опитва да делегира всичките си отговорности по постигане на ефективността по Калдор-Хикс (максимизация на общественото благосъстояние) обратно на суверена, основавайки се на принципа „Спасяването на давещите се е дело на самите давещи се“. Няколко от най- пресните примери са: а) делегирането в средното образование, което стана обществено достояние когато НАП обяви доходите от частни уроци за безотчетни и необлагаеми; б) делегирането в здравеопазването, което се афишира с обявяването на дългите срокове за планови операции, даващи възможност на частните здравни заведения да припечелят от негативните ефекти, свързани с чакането, в) делегиране на задълженията по интернализиране на положителни външни ефекти, широко прокламирана от премиера чрез настояването всеки, който иска пари от бюджета вместо това да кандидатства за фондове от Европейския съюз и т.н.
Примерите са многобройни и обхващат почти всички сфери на обществения живот – помислете само за „ловенето“ на емигранти от народни милиции и спонтанното одобрение на тези действия от страна на премиера.
Друг пример: гледайки сбора от специализирана тежка механизация в София, работеща едновременно по метрото, околовръстното и магистралите, човек не може да не си зададе въпроса колко струва цялата тази техника и как се амортизира. Ясно е че ще се използва в следващите две години, след което грандиозните проекти в столицата, а и в страната, ще приключат. Тъй като отговорът е че по-нататъшното й едновременно използване е най-малко под въпрос, то трябва да приемем, че само настоящите, започнати инфраструктурни проекти трябва да са достатъчни, за да изплатят себестойността на новопридобитите ДМА на изпълнителите и на това отгоре да генерират доход за олигархията. В такъв случай въпросът за ефективността на държавните и общинските разходи трябва да бъде изведен на първо място, когато говорим за максимизация на общественото благоденствие.
Това изложение върви малко хаотично, но се надявам изводът да е логичен: ние, като икономисти и граждани трябва да се организираме така, че да изказваме обосновано експертното мнение на гражданското общество. В момента такъв глас липсва не защото липсват учени-икономисти, а защото в пространството за общуване съществуват дълбоки разриви. Затова всеки форум, всяка дискусия е полезна и трябва да се използва за да се обединяваме зад общи становища и каузи. Какво по-добро място за подобна дискусия от блога на един изтъкнат учен и общественик.
2016/05/04 at 7:04 pm -
От Икономическата наука като пространство / киберпространство за общуване (с примери от блога www.rgeorgiev.com)
към
Отиди до публикацията с това мнение.Малко съм изненадан от факта, че вече няколко дни след срещата (реална, а не виртуална) на читателите на блога на проф. Румен Георгиев, не се е появил нито един коментар точно тук … :)… !? Този факт е в пълна дисхармония с отличино посетената среща и с оживената дискусия, която се проведе.
Бих искал да подчертая, че едно от най-важните заключения на дискусията беше за необходимостта от общуване в науката. Аз самият приведох някои позабравени примери за интензивната корлеспонденция между учени, които днес имат статут на титани в науката – кореспонденция, довела до открития и въвеждане на фундаментално важни понятия, особено в точните науки.
Икономическата наука има това предимство, че е сравнително по-достъпна за дискусии и за „обговорване“, както е модерно да се казва в някои издания. Още повече, че според един редакционен коментар във „Файненшъл таймс“, управлението на икономиката е изкуство, а не наука. Та в духа на онзи известен стар виц, би могло да си поговорим и за изкуство …
Имах вече възможността да посоча, че в българската блогосфера най-популарната наука без съмнение е историята, но след нея идва икономическата наука – общо взето без конкуренция. Разбира се, няма къде да се денем от факта, че икономическите дискусии в българската блогосфера са силно профанирани и превърнати в идеологизирано надвикване, в което досадно голям брой хора се тръшката, „колко хубаво беше едно време“.
Мисля, че блогът на проф. Георгиев е една чудесна илюстрация как може да се „намества“ науката в блогосферата, както и как да се дискутира, вместо да се крещи он-лайн. (Всъщност, оказва се, че крясъците он-лайн понякога отекват по-силно, отколкото обичайните крясъци в традиционната „вербална комуникация“). Така че, нека не пренебрегваме новата дискусионна платформа, която ни предоставя появата на блога на проф. Румен Георгиев.
2016/04/19 at 1:12 pm -
От Представяне на книгата на Проф. д.ик.н. Румен Георгиев „Стратегиране и конкурентоспособност”
към
Отиди до публикацията с това мнение.Здравейте, проф. Георгиев,
Работя с много млади хора по разработването на европейски проекти. Основното, което липсва на студентите е стратегическо мислене, но не само за развитието на фирмата, а и за своето собствено развитие. Не считам, че студент, който не мисли стратегически за своето солбствено развитие може да лесно да се научи да мисли стратегически за фирмата си като топ мениджър. Опитвате ли се да преодолявате това противоречие, когато работите с Вашите студенти по „Стратегиране и конкурентоспособност“?
2016/04/06 at 7:18 am -
От Представяне на книгата на Проф. д.ик.н. Румен Георгиев „Стратегиране и конкурентоспособност”
към
Отиди до публикацията с това мнение.Здравейте Никола,
Въпросът Ви е интересен, а отговорът е сложен. Характеристиките на когнитивния процес, който в книгата наричам „стратегическо мислене“, ги разграничавам пред студентите по проблемни ситуации: едните, отнасящи се до развитие на фирмата като стратегическа бизнес единица, и другите – свързани с личния напредък. Естествено при преформатирането на характеристиките, за да отговорят на вторият вид ситуации отчитам, че човекът е „социално животно“ и не живее в изолирана среда.
Мисленето за напредък в живота разглеждам като стратегическо, когато:1. е ориентирано към бъдещото развитие на лицето и семейството му и за неговото осъществяване човекът умее да формира целите и приоритетите си (важна роля играят примерите, които давам за това);
2. целите и приоритетите се проверяват на съответствие с вътрешните мотиви и конкурентни предимства на лицето в средата, в която работи и текущо се балансират с появяващи се нови възможности и рискове;
3. наблягам на това, че човек трябва да се научи правилно да разпределя и управлява личните си ресурси от всякакъв вид по приоритети и във времето.Подробно обсъждаме как разпределението на личните ресурси може да направи живота на човека именно такъв, какъвто той очаква да бъде или съвсем не приличащ на планирания. Съчетаването на тези когнитивни процеси с намеренията за действие (решенията), с движението към целите е това, което в учебника наричам „стратегиране“ или „стратегическо миследействие“.
Ако някой път отделите време бихме могли заедно с Вас и студентите (както направихме в часовете по „Европейски фондове и програми“) да организираме съвместен практически семинар по темата на примери от разработването и реализирането на големи проекти.
2016/04/06 at 7:35 pm -
От Препоръки, мнения и въпроси към сайта www.rgeorgiev.com
към
Отиди до публикацията с това мнение.Здравейте проф. Георгиев,
Неотдавна журналистът Димитри Иванов заяви във в. Сега (17.02.2016 г.), че „Момичетата и момчетата, изучаващи безкритично Економикс, било в България, САЩ или другаде по света, са умствено увредени подобно на предишните поколения икономисти, които през тоталитарните времена в България, СССР и другаде възприемаха тоталния икономически дирижизъм… Както ученическите съчинения бяха подменени с „есета“, така и „Политическата икономия“ на Маркс бе заменена с ерзаца Економикс.“Ценя Вашето мнение и като Ваш студент искам да зная какво мислите за тези констатации?
2016/03/07 at 5:58 pm -
От Препоръки, мнения и въпроси към сайта www.rgeorgiev.com
към
Отиди до публикацията с това мнение.Здравейте Александър,
Не виждам в казаното от уважавания от мен журналист Димитри Иванов основа за научна икономическа дискусия. Вашия въпрос по-скоро е свързан с това как да възприемате думите му – като журналистически изказ за една или друга моментна ситуация или като конкретен образователен съвет към икономистите (Статията тук).
Първо, всеки сам трябва да си отговори на въпроса дали „безкритично“ е изучавал „Економикса“, а също така дали „безкритично“ са му го преподавали (по-нататък вместо транскрипцията „Економикс“ ще използвам българския начин на изписване „Икономикс“).
Второ, разбира се когато едно от магистралните направления или един фундаментален модел от икономическата наука се изучава с откъсване от другите такива, е възможно да се достигне до „умствена увреденост“. Изучаването на фундаментални модели, обаче, винаги става не само пряко, но и чрез множество учебни дисциплини, които са методология – т.е. „прошнуроване“, обвързване на тези модели с реалностите; иначе студентът едва ли нещо ще възприеме и запомни (виж що е методология по-подробно). Димитри Иванов вероятно визира (с цитираното от Вас) ситуацията веднага след 1989 г., когато в редица Висши училища, авторизираните преводи и съображения по Икономикса се тълкуваха от някои, склонни към политизиране, като заместители на модела на „Политическата икономия“ на Маркс. Редица преподаватели, по-малко работили с конкретни индикатори от практиката, внезапно трябваше да използват нови за тях икономически термини и да овладяват нова концепция. В икономическата наука като система, обаче, подмяна на моделите, върху които са изградени Икономикса и Политикономията (и в други трактовки на Политикономията – не само Марксовата), нямаше.
Трето, Моделите на възприемането на света в тези две фундаментални направления в икономическата наука, могат да бъдат обвързвани, но не и подменяни, тъй като обектите и целите на изследване при тях са различни. Сърцевина на Икономикса са изследванията на микроравнище с постепенно обхващане и разглеждане на проблемите на корпорациите и водещите проблеми на макроикономиката – безработица, инфлация и др. Естествено, монетарното мислене на Homo economicus пронизва тези изследвания. При Политикономията сърцевина на изследванията са възпроизводствените отношения и потребностите на обществото като цяло с постепенно разкриване на конкретната роля на икономическите агенти и индивидите в процеса на производство на нужните за обществото блага. Паричните потоци са инструменти, но не и ограничения при изследванията.
Четвърто, проучванията и опитът ми показват, че във водещите Университети на САЩ (която Димитри Иванов визира), Англия, Германия и други страни, науката и образованието в професионалното направление икономика днес се базират на следните фундаментални направления: Икономикса и Политикономията (изучавани чрез дисциплините макро и микро икономика), Регионалната икономика, Институционалната икономика, Финансите и банките (с обхващане в това направление или в Политикономията различните видове пари и банки: лихвеното банкерство, безлихвеното банкерство (на „исляма“), парите с отрицателна лихва, парите като разчетно средство и т.н.) Възникват и нови научни парадигми – особено на стиковката на икономическата наука с други науки – едни укрепват и се развиват, а други залязват.
Накратко – икономическата наука е сложен, жив, системен механизъм и като такъв все повече се проявява и у нас. Съзидателното съчетаване на фундаменталните направления по между им и с други, методологически по характер, дисциплини при обучението става чрез насочването на целия учебен процес към придобиване на определени компетентности, които са синтез на наука и реалии. Именно компетентностния подход е основния проблем пред нашето икономическо образование днес. По-подробно можем да дискутираме проблемите на занятията „очи в очи“.
2016/03/08 at 7:31 pm -
От Кой как разбира интеграцията?
към
Отиди до публикацията с това мнение.Здравейте проф. Георгиев,
Харесаха ми Вашите „Любими притчи“ – като подбор и коментари към тях. Много са подходящи, защото кратко и ясно пренасочват хода на мислите и ги катализират. Действат като разширени евристични метафори.
Прочетох и Ваши стари статии, където концептуалните схеми са оригинални метафори за ситуации през тези години. Например, „…ако рибата се вмирисва откъм главата, то икономиката – откъм публичния сектор“ (в. 168 часа, 23-29 април 1999 г.), „Българската икономика – чудовище по Франкенщайн“ (в. Кеш, брой 45, 9 ноември 2001 г.) и др. Много асоциации пораждат тези метафори, а най-впечатляващо е, че могат да се считат за актуални и днес.Поздрави,
Петър Василев
2016/02/25 at 1:25 pm -
От Приоритетни проблеми на държавната поддръжка на конкуренцията (научен доклад)
към
Отиди до публикацията с това мнение.Колеги,
Съгласна съм, че тези икономически по характер дискусии, са своеобразна научна проверка. Сайтът на проф. Георгиев създава добро пространство за такива диалози и проверки.
Специално за обсъждането „очи в очи“ на доклада, по мое мнение, е нужно допълнително добро познаване на методиката и конкретните значения на индикаторите за конкурентоспособност на националните икономики на Световния икономически форум, които често обсъждахме на лекциите при проф. Георгиев. Формулирането и подреждането на приоритетите на държавната поддръжка в доклада, колкото и да се „експертна интуиция“ и „опит“ на автора, в определена степен кореспондират със структурата и значението на индикаторите на Световния икономически форум за мястото на българската икономика и възможностите й в световната „конкурентна игра“. Те са една богата експертна база и емпирика и са подходящи за разговор и дискусии, както на сайта на проф. Георгиев, така и „очи в очи“.
2016/02/07 at 9:26 am -
От Приоритетни проблеми на държавната поддръжка на конкуренцията (научен доклад)
към
Отиди до публикацията с това мнение.За „невидимата ръка на пазара“ и конкуренцията съм чел много. Но за „невидимата ръка на социално-културните ценности“ и развитието на механизмите на съзидателната конкуренция с удоволствие прочетох за първи път в доклада на проф. Георгиев. Ще ми бъде приятно да участвам и разбера повече по тези проблеми в едно обсъждане „очи в очи“.
2016/01/19 at 9:30 pm -
От Приоритетни проблеми на държавната поддръжка на конкуренцията (научен доклад)
към
Отиди до публикацията с това мнение.Интересни тези за дискусия предлага проф. Георгиев в този научен доклад. Известно е, че една теория е ефективна, когато е адекватно използвана и когато се познават (или поне дискутират) страничните ефекти от прилагането й. Тезите, които проф. Георгиев застъпва в доклада, звучат логично, но и провокират с неглижирането на „невидимата ръка на пазара“ и преекспониране на позитивите от регулирането. Някои разглеждат академичните тези и теории като непрактични и безполезни и вземат стратегически важни решения на базата на собствени идеи. Собствените идеи са на практика лични, интуитивно съставени теории. Решения, вземани на базата на експертна интуиция, непроверени емпирично или неосмисляни в дълбочина, могат да доведат до катастрофални последици. Добрата икономическа теория е необходимо да бъде дискутирана и проверявана научно. Едва тогава тя би могла да служи като средство за по-добро разбиране на комплексните икономически феномени в реалния свят. Румен Георгиев скицира „реперите“ на едно комплексно академично виждане, което е добра база за дискусия и развитие в дълбочина.
2016/01/16 at 11:54 am -
От Приоритетни проблеми на държавната поддръжка на конкуренцията (научен доклад)
към
Отиди до публикацията с това мнение.Приветствам присъединяването на доц. Т. Кръстевич и д-р Т. Дечев към пространството на разговора, започнат в сайта, особено във връзка с последните публикации. Последователно се придържам към методологическото разбиране за икономическата наука като „разговор“ или „пространство на разговорите“, „пространство на диалозите“. Ще се възползвам от работната метафора на Н. Больц в книгата му „Азбука медиа“, който отбелязва: „Пазарът като разговор не е теоретично преувеличение, а самоосъзнаване на Интернет – икономиката… Markets are conversations (Пазарите -това са разговори.). Истинският глас на члена на твоята общност поражда повече доверие… Хората се интересуват от хората, човек вярва на съседа (по мрежа)…“ (Н. Больц, „Азбука медиа“, М. изд. Европа, 2011).
С други думи – „пазарът“ започва от нас, от нашата представа за него като членове на социума. Поканвам всички, изказали свои мнения в блога, а също негови читатели, да вземат участие в обсъждането на неговата архитектура и проблематика „очи в очи“, което Стопанския факултет на СУ, заедно с представители на бизнеса ще организира през м. Февруари 2016г.
2016/01/17 at 9:59 am -
От RU: Актуальные проблемы государственной поддержки конкуренции
към
Отиди до публикацията с това мнение.В много голяма степен съм съгласен с изложеното от проф. Румен Георгиев.
Какво би могло да се добави ?Създаването на енергийната борса стъпка по стъпка се превърна във въпрос на живот и смърт за българската индустрия. След като КЕВР (бившата ДКЕВР) започна открита война с българската индустрия, „удостоявайки“ я с честта да поеме на практика изцяло заплащането на политиката по насърчаване на производството на зелена енергия (нямам нищо против зелената енергия, напротив, но избрания модел на насърчаване у нас е дълбоко погрешен, бих казал „преднамерено сгрешен“), чрез увеличаването на размера на ценовата добавка „отговорност пред обществото“, единственият шанс на индустрията е в либерализацията на пазара на електроенергия и във „влизането в играта“ на енергийната борса. Темата заслужава отделен анализ …
На второ място, бих добавил въпроса за функционирането на бипартитния социален диалог и на трипартитното концертиране с участието на организациите на социалните партньори, като елемент на конкурентоспособността на националната икономика.Знам, че проф. Георгиев споделя тази моя стара теза и просто напомням за този аспект на конкурентоспособността на националната икономика. Друг е въпросът, че нещата в сферата на индустриалните отношения в България не се развиват по най-добрия начин.
2015/11/26 at 6:23 pm -
От Презентации по дисциплината: Фирмени стратегии и конкурентоспособност
към
Отиди до публикацията с това мнение.Здравейте Люба,
Радвам се, че оценявате приноса ми за Вашите професионални знания и умения.
В отговор на въпроса, това което накратко мога да кажа е, че държа докторантите по икономика и управление да придобиват, не толкова (по-точно не само) опит в „науката като знание“, но и в „науката, като практика“. Това значи повече общуване и срещи, както с научния ръководител, така и други преподаватели, повече участие в дискусии, съвместни изследвания, демонстрация на навици и знания на конференции и семинари (докторантски академии) и т.н. Считам, че добрия учен – икономист се ражда главно чрез научна практика. За да стане такъв, кандидата трябва да може да беседва и убеждава другите за идеите си. За това не са достатъчни само желание и теоретични познания. Необходими са навици, добро владеене на специфичния икономически език, няколко дипломи зад гърба, системно мислене и доза самоувереност. Разговорите, диалозите в икономическата наука са своеобразна мрежа или пазар на идеи и внимание между икономистите, управленците и другите участници в икономическите процеси.Природата на нашата наука е такава, че икономическите разработки практически никога не се внедряват в живота в своя първосъздаден вид, дори често се игнорират. Същевременно чрез пазара на внимание и идеи учените-икономисти могат и влияят реално и силно върху вземането на решения в държавата, институциите и фирмите.
2015/11/12 at 7:42 am -
От Препоръки, мнения и въпроси към сайта www.rgeorgiev.com
към
Отиди до публикацията с това мнение.Здравейте уважаеми проф. д.ик.н. Румен Георгиев,
За мен е голяма чест и удоволствие да ви познавам и да работим заедно по различни научни и проектни инициативи през последните няколко години. Още с поканата, която отправихте към мен през 2004 г. да бъда рецензент на вашия знаменит научен труд на тема „ПАРИЧНАТА ПОЛИТИКА КАТО ИЗКУСТВО НА БАЛАНСА”. Този научен труд идентифицира и анализира в дълбочина основните съвременни предизвикателства, пред които е изправена българската икономика в контекста на функционирането на паричния съвет, развитието на монетарния сектор и банковата система, състоянието на платежния баланс и на международните финанси в България. Тази проблематика е особено близка до моите научни търсения и изследвания, и мога да уверя всички читатели в нейната оригиналност и иновативност.
Уважаеми проф. Георгиев, сигурна съм, че нашето ползотворно съвместно научно и професионално сътрудничество ще продължи да се развива и в бъдеще.
В тази връзка имам честта и удоволствието да ви поканя да участвате с научен доклад в Единадесетата международна научна конференция на тема „ИКОНОМИКАТА НА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ: КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ И ИНОВАЦИИ”, която ще се проведе на 15 декември 2015 г. в УНСС, София.
Конференцията се провежда от Финансово-счетоводния факултет на УНСС в съорганизаторство със следните водещи международни и национални университети:
– Университет на гр. Болоня, Италия;
– Университет на гр. Сплит, Факултет по икономика, Република Хърватска;
– Полтавски университет по икономика и търговия, Украйна;
– Луцки национален технически университет, Украйна;
– Висше училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), София.
Конференцията се организира под патронажа на Ректора на УНСС – проф. д.ик.н. Стати Статев, председател на Програмния комитет на конференцията е проф. д-р Снежана Башева – Декан на Финансово-счетоводния факултет на УНСС, а аз съм председател на Организационния комитет на конференцията.
Целта на международната конференция е младите учени – докторанти и преподаватели, да представят своите научни изследвания пред академичната общност и да обменят своите идеи и мнения с утвърдени български и чуждестранни учени. Форматът и организацията на научната проява са насочени към създаването на академична атмосфера, благоприятстваща диалога и обмяната на идеи между различните равнища на академичната колегия.
Темата на Единадесетата международна научна конференция се отнася до изключително значимия и актуален проблем, свързан с конкурентоспособността и иновациите. Вашият научен труд на тема „СТРАТЕГИРАНЕ И КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ”, публикуван през 2013 г., ясно и задълбочено показа как следва да се разработи и реализира успешна фирмена стратегия, по какъв начин следва да се осигурят конкурентни предимства и да се определят и оценят процесите, продуктите и стратегическите идеи с висок потенциал за добавена стойност. Тези и много други научни проблеми, знания и практически умения по мениджмънт и предприемачество, които може да предадете на младите учени в страната, са категорично основание да ви поканя официално да изнесете научен доклад на Единадесетата международна научна конференция „ИКОНОМИКАТА НА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ: КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ И ИНОВАЦИИ”, 15 декември 2015 г., Финансово-счетоводен факултет на УНСС, София.Много ви благодаря предварително.
С искрено уважение,
Доц. д-р Силвия Трифонова
2015/11/11 at 10:08 pm -
От Презентации по дисциплината: Фирмени стратегии и конкурентоспособност
към
Отиди до публикацията с това мнение.Аз съм бивша ваша студентка по специалност „Приложна икономика“, ф.н. 30268. Лекциите и семинарните занятия по „Конкурентно стратегиране“, водени от Вас, бяха изключително полезни за мен.
В тази връзка би представлявало интерес за мен да споделите накратко как работите с докторантите, на които сте научен ръководител, какъв е подхода Ви към тяхното обучение и научна подготовка? Сигурна съм,че този въпрос интересува и много други колеги, с оглед на техните бъдещи планове.Благодаря предварително!
2015/11/08 at 6:38 pm -
От RU: Актуальные проблемы государственной поддержки конкуренции
към
Отиди до публикацията с това мнение.Г-н профессор, я думаю, что вопросы, поставленные на обсуждение в статье, имеют большое значение и для болгарской, и для российской экономики. Не возлагаете ли Вы, однако, слишком большие надежды на роль научно-образовательного сектора в решении проблем поддержки конкуренции государством?
2015/10/05 at 11:48 am -
От RU: Актуальные проблемы государственной поддержки конкуренции
към
Отиди до публикацията с това мнение.Здравствуйте, Елена!
Механизмы стратегических перемен, каковыми является и трансформация общества не просто к рыночному обмену материальными ценностями, а к рыночной экономике с высоким уровнем конкурентоспособности, требуют сочетания формальных и неформальных институтов (правил) созидательной конкуренции. В статье обосновываются зарождающиеся тенденции (и насущные проблемы) Болгарии, касающиеся обоих направлений. В современном обществе я не вижу другой автономной институции, кроме университетов, которая бы могла успешно и при этом критически содействовать формированию и сочетанию в едином концептуальном поле организационно-правовых и социально-культурных факторов по пути к созидательной конкуренции. Если следовать Болонской хартии университетов, именно они должны и смогут быть основным местом соприкосновения, контактной зоной формальных и неформальных институтов общества.Придерживаюсь мнения, что миссией научно-образовательных центров является создание и распространение не только определенного набора специальностей, знаний и умений, но и набора ценностей и поведенческих установок, на базе которых сегодняшние студенты своим креативным мышлением будут способны завтра и в долгосрочном будущем (через 15-20 лет) выбирать более конкурентные пути своей страны и своей компании. Механизмы выхода из затянувшегося мирового экономического и политического кризиса куются сегодня, и требуемую роль университетов в этом процессе нельзя ни недооценивать, ни переоценивать.
2015/10/06 at 6:46 pm -
От Препоръки, мнения и въпроси към сайта www.rgeorgiev.com
към
Отиди до публикацията с това мнение.Здравейте проф. Георгиев,
Позволих си на няколко места във Вашия блог да оставя коментари, свързани с някои Ваши ярки прояви като интелектуалец и политик. Блогът трябва да се отнесе към едни от много ценните ресурси, които изследователите на най-новата ни история биха могли да използуват широко в работата си.
Независимо от изключителната изчерпателност и педантичност при подготовката на блога, струва ми се, че в някои отношения сте проявили излишна скромност и съм се опитал да поправя това с коментарите си … В особена степен това се отнася до факта, че Вие сте сред първите хора в страната, които издигнаха глас, че моралната криза е първопричина за сполетялата ни икономическа катастрофа, а не нейно следствие. Също така, има много неща да се кажат за Вашите усилия да помогнете за консолидирането на традиционната социалдемокрация в България и за заеманата от Вас позиция в различни критични моменти.
Смятам да продължа да коментирам публикации във Вашия блог, тъй като това е своеобразно интелектуално удоволствие.
2015/10/04 at 12:02 am -
От Безнравствеността е в основата на днешната агония
към
Отиди до публикацията с това мнение.Този текст първоначално беше представен пред едни от големите имена в съвременната българска литература. Това стана на среща с редакцията на вестник „Литературен форум”, инициирана от проф. Румен Георгиев. Най-вероятно срещата е била някъде през месец септември 1996 година. Присъствуваха Марко Ганчев, Георги Мишев, Йордан Попов… Мисля, че на срещата присъствува и Марин Георгиев, директорът на вестника но не съм съвсем сигурен. Сигурно пропускам още някого от присъствуващите.
На срещата, проф. Румен Георгиев прочете поместения тук забележителен текст, който впечатли всички и впоследствие беше публикуван в „Литературен форум” с начало от първата страница.
Заглавието в много отношения говори само за съдържанието и посоката на посланието на текста. Писах вече на още едно място в блога на проф. Георгиев, че забележителното тук е годината, когато беше излъчено посланието – 1996-та. Румен Георгиев със сигурност е един от първите, а може би и първият политически деец и интелектуалец (със сигурност – първият икономист), който определи моралната катастрофа като първопричина за икономическата криза, а не като нейно следствие. Аз лично изцяло подкрепям тази теза още от тогава …
2015/10/03 at 11:38 pm -
От Презентации на книги и доклади
към
Отиди до публикацията с това мнение.Тук не мога да не си спомня едно събитие, от което изглежда не е останал фотодокумент. Става дума за една среща с редакцията на вестник „Литературен форум”, инициирана от проф. Румен Георгиев, на която си спомням, че присъствуваха Марко Ганчев, Георги Мишев, Йордан Попов, моя милост… Много е възможно на срещата да беше присъствувал и директорът на вестника – Марин Георгиев. Сигурно пропускам още някого, за което много се извинявам но от тогава изтече доста време. На срещата, Румен Георгиев плуваше изцяло в свои води, независимо, че беше обкръжен изцяло от интелектуалци – писатели и хуманитари.
На срещата, проф. Румен Георгиев прочете един забележителен текст, който впечатли всички и впоследствие беше публикуван в „Литературен форум” с начало от първата страница под заглавие „Безнравствеността е в основата на днешната агония”. Текстът е публикуван на 09 октомври 1996 г., което означава, че срещата е била някъде между десет дни и две седмици по-рано.
(За щастие, текстът е поместен в блога на проф. Румен Георгиев на адрес: http://www.rgeorgiev.com/?p=855 ).
Заглавието в много отношения говори само за съдържанието и посоката на посланието на текста. Забележителното тук е годината, когато беше излъчено посланието -1996-та. Румен Георгиев със сигурност е един от първите, а може би и първият политически деец и интелектуалец (със сигурност – първият икономист), който определи моралната катастрофа като първопричина за икономическата криза, а не като нейно следствие. Аз лично изцяло подкрепям тази теза още от тогава …
2015/10/03 at 11:27 pm -
От С български политици и учени
към
Отиди до публикацията с това мнение.Снимката на която българската делегация на конгреса на Социалистическия интернационал в Ню Йорк (1996 г.), позира под копието на прочутата фреска от Боянската черква в сграда на ООН е изключително интересна от гледна точка на политическия й контекст. Тя казва политическата тежест на проф. Румен Георгиев в политическия живот у нас в периода 1995 – 1997 г., когато той игра изключително позитивна роля в социалдемократическото движение. За да се оцени този факт, трябва да се дадат обаче повечко обяснения за тогавашния политически контекст.
На снимката се виждат Петко Търпанов и Крум Славов – по това време заместник председатели на СДП. СДП е известната фракция на някогашната голяма и славна БСДП, която остана в СДС по време на конфликта през 1991 година, когато на политическата сцена беше актуална групата на 39-те и на повърхността на политическия ни живот се водеше люта борба срещу приемането на новата Конституция, която е в сила и до днес.
През 1991 г. фракцията подкрепяща групата на 39-те и отхвърляща приемането на новата конституция се опита да проведе извънреден конгрес за да смени ръководството на БСДП, най-вече в лицето на д-р Петър Дертлиев. В крайна сметка, съдът не призна този форум за законен и на отцепилата се фракция не остана друго освен да учреди нова партия. Начело на тази партия застана Иван Куртев, който впоследствие мисля, че три поредни мандата беше заместник председател на Народното събрание.
Заместници на Иван Куртев в СДП станаха Петко Търпанов, Крум Славов и Добромир Рачев. И тримата имаха изключително силно символно значение, защото бяха потомствени социалдемократи, а техните родители бяха репресирани от тоталитарната власт. Нещо повече, лелята на Крум Славов – Людмила Славова е зверски убита от Народната милиция след 09 септември 1944 г.
Петко Търпанов беше единственият депутат от БСДП, който се присъедини към групата на 39-те. Той беше и човекът, който прочете декларацията на 39-те във Великото народно събрание. През 1995 г., обаче взаимоотношенията между БСДП и СДП започнаха да се стоплят. Истерията около приемането на Конституцията беше отминала, а управлението на Жан Виденов и тоталната доминация на БСП в политическия живот не вещаеха нищо добро за традиционните социалдемократи, независимо от коя страна на „конституционната барикада” бяха застанали през 1991 г. Така се стигна до подписването на споразумение за сътрудничество през 1995 г., подписано от моя милост за БСДП и от Петко Търпанов за СДП.
Участието на българските социалдемократи на конгреса на Социалистическия интернационал през 1996 г. в Ню Йорк беше кулминацията на опита за консолидацията на социалдемократите в този период. Както се вижда – Петко Търпанов, прочел декларацията на 39-те и д-р Петър Дертлиев участвуваха заедно на конгреса на СИ (в рамките на квотата на БСДП – тогава единствен български член на Социнтерна) и седяха един до друг. Това беше колосален успех, за съжаление доста леко проигран в последствие.
Тук присъствието на проф. Румен Георгиев е многозначително. Участието му в състава на делегацията на обединилите се макар и за кратко социалдемократи, беше най-вече признание за интелектуалната страна ан неговото участие в политиката. Разбира се, това беше признание и за неговите колеги – интелектуалци от Социалдемократическа платформа „Европа”, фракция, която напусна БСП точно около приемането на Конституцията и допринесе за приемането на много по-цивилизован вариант от това, което си представяха някои „винено червени” конституционалисти. След напускането на БСП на базата на парламентарната група на Социалдемократическа платформа „Европа” се създаде Социалдемократическия клуб „Европа”, в който проф. Румен Георгиев играеше ключова роля. В клуба имаше и други големи фигури като проф. Петър – Емил Митев, проф. Константин Косев и други, но двигателят на тази малка но много интелигентна формация беше проф. Румен Георгиев.
В присъствието на останалите участници на снимката – д-р Петър Дертлиев, дъщеря му Антоанета, моя милост – Теодор Дечев (тогава – заместник председател на БСДП) и Веселин Манев (също от БСДП) няма нищо необичайно. Това бяхме представителите на българската партия – номинална членка на Социалистическия интернационал, на БСДП. (Тогава БСП все още беше далече, далече от сегашните висини на международното си признание, а г-н Филип Боков чака цял ден за да бъде допуснат в залата на конгреса като физическо лице. Разбира се, времената се менят … ).
Много интересно е да се отбележи, че има още един член на делегацията, за съжаление – отсъствуващ от снимката. Става дума за проф. Кръстьо Петков, тогава председател на КНСБ. Неговото присъствие символизираше близостта на синдикатите с традиционните социалдемократи. Съставът на делегацията, композирана от представители на БСДП, СДП, СДК „Европа” и КНСБ, демонстрираше солидност, консолидация и широка представителност. В този формат, съдбата на българската социалдемокрация можеше да бъде друга, но явно друго е било писано. Или пък социалдемократите някак си сами си изиграхме картите по възможно най-нерационалния възможен начин.
2015/10/03 at 10:42 pm -
От Препоръки, мнения и въпроси към сайта www.rgeorgiev.com
към
Отиди до публикацията с това мнение.Уважаеми проф. Георгиев,
с интерес разглеждах през последните дни материалите и статиите в новия Ви блог. Наистина е станал много изчерпателен и с широк периметър на обхванатите икономическите и управленски проблематики. Има публикации, които представляват интерес за мен и които в такъв подреден и систематизиран вид, срещам само тук.
Пожелавам Ви крепко здраве, все по-голяма популярност на блога и нови творчески вдъхновения!
2015/09/26 at 7:43 am -
От Препоръки, мнения и въпроси към сайта www.rgeorgiev.com
към
Отиди до публикацията с това мнение.Проф. Георгиев,
В events.bg намерих за Вас, че през 80-те години, заедно с журналистката Нери Терзиева сте създали първото модерно икономическо предаване по БНТ „Горещи пари“. Защо не намирам нищо за това в сайта?
2015/09/23 at 2:01 pm -
От Препоръки, мнения и въпроси към сайта www.rgeorgiev.com
към
Отиди до публикацията с това мнение.Здравейте Николай,
Напомнянето Ви е добър повод да потърся контакти с г-жа Нери Терзиева – може би тя разполага с архиви от предаването, които да кача в сайта. Считам предаването „Горещи пари“ като много интересен и полезен опит за въздействие чрез СМИ за формиране на пазарно мислене – формални и неформални практики и ценностни ориентири по пазарното усвояване на иновации от производството и услугите. Много от методологическите и експертни разработки, които правехме с екипа, са актуални и досега.
2015/09/23 at 7:14 pm -
От Препоръки, мнения и въпроси към сайта www.rgeorgiev.com
към
Отиди до публикацията с това мнение.Поздравления за блога, проф. Георгиев,
Желая Ви да стане поне толкова популярен, като блога на Пол Крюгман в Ню Йорк Таймс. Винаги ми е било интересно мнението Ви за иконометричния анализ и математическите модели в икономиката. Как смятате, има ли нужда икономическата наука от повече иконометрия и моделиране?
Успех,
2015/09/23 at 8:53 am -
От Препоръки, мнения и въпроси към сайта www.rgeorgiev.com
към
Отиди до публикацията с това мнение.Здравейте Петър,
Благодаря за пожеланието, макар че ми звучи малко като приказката за жезъла на Наполеон в раницата на войника.
По въпроса, който задавате – разбира се, за да управляваме процесите е много важно да можем да измерваме техните свойства и съотношения. Но ми се ще да погледнем от друга – делова страна – на релацията „математическо моделиране – икономика“. Това е гледната точка за необходимостта от постепенно, но целенасочено насищане на нашите пазари с хора с реални конкурентни компетенции. Културно – икономическите предпоставки у нас днес са такива, че нашите университетски математици и IT специалисти (а според мен, също физици и редица отраслови технолози и инженерни специалисти) са по-конкурентоспособни на европейския и световния пазар от икономистите ни. Ако това е така, нужна е стратегия на по-добро коопериране на стопанските факултети със съответните водещи школи на конкурентоспособност на университетите . На тази база би било полезно да се повишат изискванията към математическата и IT подготовка на студентите – икономисти. Радетел съм и за повече между-факултетски (интердисциплинарни) магистърски и докторски програми. Всичко това би съдействало за по-добра реализация на културните предпоставки, които вече имаме, за конкурентоспособното развитие на страната.
2015/09/23 at 6:47 pm -
От Препоръки, мнения и въпроси към сайта www.rgeorgiev.com
към
Отиди до публикацията с това мнение.Поздравления за новата визия на блога. Впрочем това вече не е просто блог, а качествено нов продукт- интернет страница с голяма дълбочина и ширина на предоставената информация. Много от материалите представляват интерес за мен. Заинтригува ме и книгата „Паричната политика като изкуството на баланса“ и ще се опитам да я намеря. Целенасочена парична политика в момента изобщо не се провежда заради оправданието, че при валутен борд съществува ограничението на „невъзможната троица“, без да се отчита факта, че съвършена мобилност на практика тук не съществува. Смятам, че съзнателния отказ от парична политика в България е фундаментална грешка, която предизвиква множество шокове в паричното предлагане и не му позволява да достигне равновесното си, прогнозируемо равнище.
За в бъдеще редовно ще посещавам сайта и ще правя референции към Ваши публикации. Много е жалко, че единици от българските учени предлагат на публиката подобни „библиотеки“, особено като се има предвид, че хартиените копия на трудовете им са в апокрифни тиражи. Така критиките, че малко се цитират български автори ще намалеят с увеличаване на достъпа до изследванията на тези автори.
Пожелавам успех на сайта, а на Вас крепко здраве и още научни успехи.
2015/09/14 at 6:50 am -
От Препоръки, мнения и въпроси към сайта www.rgeorgiev.com
към
Отиди до публикацията с това мнение.Здравейте Милен,
Благодаря за мнението. Книгата „Паричната политика като изкуство на баланса“, ще преснема от моя личен екземпляр и ще я имате при първата среща. Надявам се на интересна и полезна дискусия.
2015/09/14 at 9:23 am
От Проф. Виолета Цакова към Ново критично изследване: Студия „Иновационната стратегия и конкурентните позиции на българската икономика"
Отиди до публикацията с това мнение.2018/10/17 at 7:33 pm