Андрей имаше скрита политика спрямо „момчетата от СДС“
За отношенията между двамата мои колеги Луканов и Костов от 1990-1991 г. не мога да говоря въобще. Първо, защото тези отношения протичаха в конкретни политически ситуации, много по-различни от днешната. И второ, защото
двамата не бяха романтици на прехода,
а разбираха политиката като сделки и преговори, които не е задължително да бъдат санкционирани от организациите, чиито интереси те представляваха.
Затова бих могъл да споделя само неща, на които съм бил свидетел в четирите си качества тогава – председател на бюджетната комисия на Великото народно събрание, ръководител на ПГ „Социалдемократическа платформа „Европа“, съпредседател на политическо движение „Път към Европа“ и член на Председателството на БСП.
Първо, смятам извеждането на Иван Костов на предна позиция по парламентарна и държавна линия за резултат не на някаква лична уния между двамата, а обща, скрито провеждана политика на Луканов спрямо „момчетата на СДС“.
По-близки и публични връзки със СДС Луканов поддържаше чрез д-р Петър Дертлиев, Стефан Гайтанджиев и др.
Второ, „момчетата на СДС“ осъзнаваха, че Луканов в отношенията си спрямо тях провежда политика, която не съгласува с колективното ръководство, а я прокарва чрез своите хора в общата ПГ на левицата. Ето пример: за да прескочи обсъжданията в бюджетната комисия за управителното тяло на БНБ, по което имахме конкретни бележки и възражения, предложението беше направено в ПГ на БСП чрез икономическата комисия с лидер Иван Костов без наше становище.
Трето, фрапиращ беше случаят и с предлагането на Костов за министър на финансите в правителството на Димитър Попов. Той направо
беше подкрепен от Луканов в контактната група между ПГ на БСП и тази на СДС
без предварително обсъждане на възможни алтернативи с дейците на БСП. Когато започна агитирането за Костов през ПГ на БСП, становището на Луканов бе, че той трябва да бъде подкрепен, тъй като другата алтернатива, Румен Георгиев, идвала от „наши неприятели“ в СДС.
Костов бе избран от ВНС, без да се внася в залата алтернативен кандидат, само с един глас мнозинство. На въпроса ми към Александър Лилов защо така се подхожда, отговорът му беше еднозначен – посочване с глава към минаващия покрай нас Луканов.
Мога да дам още много такива примери. Друг е въпросът
как са се договаряли сделките, в името на какво са правени
Днес трудно биха могли да се намерят свидетели на такива конкретни договаряния.
За себе си аз приемам случаите недвусмислено – Луканов като добре ориентиран към паричните потоци, не искаше никой, който знаеше „занаята“ на практика, да бъде в управленската кухня. Още повече, че преди 10 ноември 1989 г. имах немалко документирани сблъсъци с него за това, което се вършеше от Външнотърговска банка, Външноикономическото министерство и Валутната комисия. Попитайте например Венцеслав Димитров, той е честен човек, ще ви каже как така през март 1990 г. „момчетата на СДС“ знаеха за готвеното „отрязване на артериите“ на България и за скриването на компроматите по външния дълг чрез банковия мораториум, а ние, зам.-председателите на БНБ, а и председателите на търговските банки, не знаехме нищо за „жертвоприношението“ на българската банкова система.
И друг пример. Защо „момчетата от СДС“ не устояха на първоначалната идея заедно да поемем разчоплянето на причините за външния дълг чрез създаването на нова комисия в парламента по външния дълг, а „клекнаха“ за избирането на ръководство на тази комисия от продиктувани от Луканов хора? На подобни въпрос публично повдигани мен тогава в пресата, Луканов и Костов мълчаха.
Така че за мен отношенията „Луканов-Костстов бяха и си остават фрагмент на краткосрочно и грешно разбиране за властта, което пострадаха и двамата, но най-много пострадаха, а и страдат и сега, обикновените хора.
Статията е част от в.“24 часа”
26 декември 2006 г.
