В проектозакона за застраховането има добре написани, но неработещи текстове и Комисията но бюджет и финанси отно-во ще ги гледа, въпреки че вече бяха одобрени, съобщи председателят па комисията Кирил Желев.
Остри дебати и спорове съпровождаха обсъждането на законопроекта па първо четене и уточняване на текстовете за второ четене в бюджетната комисия. Споровете са предизвикани от противоречиви интереси, свързани най-вече е размер на капитала и банковите съучастия. Някои депутати лобират в парламента за застрахователи, между които ЗПАД „България”, „София-инс”, ВИС и СИК, твърдят техни колеги.
Проектозаконът за застраховането е импотентен срещу монополизма, твърди д-р Румен Георгиев, президент на „Европа“ АД и председател на Съюза на частните застрахователи.
- Господин Георгиев, как сe отразява на малките и средните застрахователни дружества сегашната нестабилност на финансовия пазар и липсата на закон за застраховането?
- Бизнесът с движение, подобно на движението на колите по магистрала в няколко реда. Всеки бизнесмен следи за чистата изгода, която му дава една или друга „лента“ и се стреми да се премести там, където може да се движи по-бързо и по-надеждно. Ако в нашата „лента“ – на застраховането, се създават пречки, би трябвало да се преместим там, където движението е по-бързо. В това няма нищо страшно. Важното е, преследвайки собствените си интереси, предприемачите да се приспособяват в поведението си един към друг, като спазват определени правила на играта. Днешната власт не създава такива правила на сътрудничество, на приспособяване, на конкуренция. Това е жалко, защото вместо конкуренция навсякъде виждаме бой с манивели. Такива правила не създава и проектозаконът за застраховането.
- Какви са аргументите ви, за да твърдите това?
- Подготвили сме писмено становище до Комисията по бюджет и финанси на парламента, в което сме се спрели на основните моменти, които трябва да се променят. Възразяваме по отношение на уставния капитал – предлагат се грамадни суми – 200, 300 и 400 млн. лв., в зависимост от вида застрахователно дружество. Навсякъде в пазарните стопанства уставният капитал не е показател за финансов мениджмънт, за стабилност на компанията. Такъв показател е коефициентът за капиталова адекватност – това е отношението на уставния капитал към сумата на приходите. Защото абсолютното равнище на уставния капитал не разкрива, а прикрива истинското съотношение между интересите на собствениците на дружеството и на клиентите. Ние сме за управлението, за регулирането на това важно съотношение, а не за прикриването му в полза на държавните или корпоративни интереси. За нас подходът на прикриване означава с 400 млн. лв. да покрием 130 млн. лв. приходи, които имаме сега от клиентите си. А „Булстрад“, например, покрива с уставен капитал 146 млн. лв. в момента приходите си от застрахователни операции, които са 7,9 млрд. лв. По проектозакона ще стане 400 млн. лв. Справедливо ли е това?
Приемането на посочените цифри в законопроекта означава, че на големите държавни организации официално се дава право да работят с по-нестабилна структура на средствата. А това означава и по-слаба защита срещу загуби в период на спадане на деловата активност и на платежоспособното търсене на застраховки.
- А какво, според вас, е рационалното съотношение между уставния собствен капитал и приходите, което трябва да сс спазва?
- В западните компании се счита, че коефициентът на капиталова адекватност трябва да се поддържа динамично на достатъчно високо равнище – например 1 към 3 или 1 към 4, като минималният собствен капитал е сравнително малък и отразява обективните условия на концентрация на застрахователния пазар в съответната страна. Ние поставяме въпроса за 1 към 3, като предлагаме долна граница на капитала – 50 млн. лв. за животозастраховането, 100 млн. лв. за общото застраховане и 150 млн. лв. за презастрахователна компания. В Гърция например минималният капитал, който се изисква за застрахователно дружество, е 50 000 долара, а в Германия – е 1.250 млн. марки за презастрахователно дружество. Или с други думи, там където е нужно да се стимулира инициативата на дребния и средния застраховател, който може да направи множество застрахователни продукти, първоначалният изискуем капитал е много нисък, като се спазва съотношението 1 към 3. С нарастването на дейността се увеличава и собственото участие. Уставният капитал ежегодно, след приключване на финансовата година, ще трябва да се привежда в съответствие с обема на общия премиен приход при спазване па коефициент на адекватност 1 към 3. Това би трябвало да контролира Дирекцията за надзор, която е предвидено да бъде създадена по закон.
С това искаме всички застрахователни дружества да бъдат поставени при равни условия. Не някои с 1/12 или 1/50 от капитала си да покриват грамадни премийни приходи, а ние да покриваме едно към едно премийни приходи. Естествено е собственикът да се отнася по различен начин към чуждите пари, в зависимост от това дали е вложил малко или повече собствен капитал. По тези въпроси се водиха много спорове в бюджетната комисия, стигаше се и до скандали. Или някои депутати не могат да узреят за какво става дума, или са доста заинтересовани да легитимират силовите структури, които имат пари и могат да извадят 400 млн. лв.
- Говори се за 100 застрахователни компании в Българин?
- На практика работещи са 25-30 дружества. От данните, които имаме за съотношението на собствения им капитал към приходите, се вижда, че най-нестабилни по отношение на капиталовата адекватност са най- големите застрахователи, защото с малък собствен интерес управляват много голям чужд интерес.
- Как ще се преборите с отрасловите и ведомствени монополи в застраховането? Има ли в законопроекта нещо но този въпрос?
- Държавата създаде чрез министерствата или други ведомствени структури в съдружие с частни застрахователни компании ведомствени и отраслови монополи, като застрахователните дружества „Енергия“, „Феро-страт“, „Миньорско застрахователно дружество“, „Гора“ и др. Какво се получава? Знаем, че енергетиката е на дотации. Приходите на „Енергия“ от миналата година са 396 млн. лв. Сами преценете имат ли отношение тези пари към бюджета и не отиват ли в частния застраховател, който държи пакета на „Енергия“. Всичките ми опити МЗПК „Европа“ в пул да застрахова „Марица-изток“ се оказаха неуспешни именно защото, по признание на отговорни служители от КЕ, те самите са заинтересовани от корпоратното „Миньорско застрахователно дружество“ и никога няма да допуснат „чужди“ застрахователи на техните обекти.
Друг момент, който показва, че няма правила на играта, са търговете за застраховка на другите, уж свободни, държавни предприятия. В полулегалното решение на правителството и спуснатите наредби от министерствата до предприятията фактически няма решение на въпроса как да се проведе търгът. А няма ли яснота, изборът на застраховател се превръща в изнудвачески „търг“ на чиновници, които имат свои измислени правила. Директорите на заводите, ако искат, дават данни за предприятието си на кандидат- застрахователя, ако искат, приемат офертата му, ако искат, я разглеждат и пак ако искат, я изпращат в министерството. А министерството не е задължено да се съобрази само с изпратените по конкурса оферти. Чиновникът от министерството решава кой да е застрахователят на даден завод и за това взема съответната комисиона.
- Излиза, че и на застрахователния пазар действат всякакви други принципи, но не и тези на откритата конкуренция.
- Така е. Ето защо и наблягам на това, че и проектозаконът не решава възловия въпрос за застрахователния ни пазар – регулирането и стимулирането на конкуренцията. А без такива правила този пазар не може да тръгне по нормални релси.
- Ще се съобразят ли депутатите с вашите предложения?
- Някои от неща та бяха приети. Ние ще дискутираме още веднъж въпросите сериозно в Комисията по бюджет и финанси.
- А как стои въпросът с допускането на чужди застрахователи?
- Проектозаконът дава право на чужди компании да откриват в България свои клонове, без обаче законодателят да засяга въпроса за капиталова-адекватност и за минимален капитал. Изискването е да имат определено равнище на платежоспособност, но тя не изразява собственото участие, а дава представа само за рационално използване па привлечените средства от клиента. Отново се отварят вратички за спекулативния български бизнес, който чрез чужди застрахователи ще открива в България клонове без капитал, а не за привличането на сериозни големи застрахователи.
Така стоят нещата в проектозакона по всеки възлов въпрос, свързан с конкуренцията.
- Какво е мнението ви за текста в чл.9, ал.2 да няма преливане между капиталите на застрахователните дружества и на банките? Някои депутати, включително и председателят на бюджетната комисия Кирил Желев, смятат, че е невъзможно да се изпълни такова условие?
- Действително банките са в лошо състояние и едно участие на застрахователно дружество в банка или обратно може да се отрази зле на застрахователите. Банките „повлякоха крак“. Затова забраната за преливане па капитали може да се разглежда само като временна мярка до оздравяването на банковата система. В момента е нужен контрол върху такова преливане.
Разговора води СВОБОДА ГЕРГОВА
Статията е част от в. Български бизнес
бр. 26, 5-12.07.1996 г.
