Никое правителство на БСП не може да предложи нов подход в икономиката
- Господин Георгиев, виждате ли „плюсове в идеята за въвеждане на валутен комитет в България?
- Проблемът за валутния комитет, макар и да става дума за емисия и финанси, е повече политически, отколкото икономически по характер. Икономическата потребност е да се фиксира курсът на лева спрямо Избраната валута в определени граници, основният лихвен процент да изчезне като понятие, а лихвата да се определя от търсенето и предлагането. Ако се осъществи това първо условие, българинът ще знае колко ще струват парите му за по-дълъг – период от време. Няма да се страхува, че ще изгуби парите си за една вечер.
Валутният комитет, за който така много се спори, е едно от средствата да се намери ресурс за такова фиксиране на курса. Как? Като се заложи златният ни резерв пред чужди инвеститори и получим срещу него съответна валутна равностойност. Приходите от заложеното заедно с наличния валутен резерв на БНБ ще определят и паричната маса в обращение. Те обаче няма да бъдат достатъчни за нормално функциониране на икономиката и социалната сфера. Затова ще е необходимо и допълване на ресурса под формата на заеми в свежи пари, което поради положението, в което се намираме, може да осигури само МВФ.
Това е в най-общи линии икономическият замисъл на поддръжниците на тази идея, лансирана от МВФ.
- А защо смятате, че проблемът е политически?
Първо, защото отговорността на правителството и на бъдещото управление на финансовите ресурси безпроблемно, с лека ръка се преотстъпва на някакъв орган, от който никой няма конструктивно понятие. Комитет като метод в Европа е прилаган от МВФ само в 3-4 страни в различни варианти, без да са налице осъзнати, анализирани резултати от прилагането му.
Второ, за да може от новопривлечените, ресурси и предимствата на фиксирания курс икономиката да се съживи, е необходимо стабилно правителство, с ново икономическо мислене, което да пренесе положителния ефект от финансите, в реалната икономика. Неслучайно в Литва например валутният комитет се е състоял от експерти на фонда, гуверньора на националната им банка и самия Министерски съвет. Министрите на Литва обаче преди това не бяха докарали икономиката си до колапс. Затова в България въпросът за валутния комитет не може да се разглежда отделно от видимото желание за прехвърляне на отговорности и дори от желанието за абдикиране от властта на виновниците за катастрофата.
- Има ли друг вариант освен валутния комитет за връщането на доверието в българския лев и в българската икономика.
- Разбира се, че има. Най-напред е необходимо връщане на доверието на самите нас не толкова към банките, колкото към държавата. Нима българинът има по-голямо доверие, към пощите, комуникациите или към съветите, отколкото към банките?
Крайно време е да престанем да робуваме фикс-идеята, че спасението е в чуждия кредит. Когато ставаме длъжници, трябва да плачем, а не да се радваме. За да привличаме пари основно чрез инвестиции, а не чрез кредити, обаче са нужни нова власт и нов икономически подход. И този подход се нарича стимулиране на отговорното потребление, на това потребление, което се връща в производството и става ресурс за стопански растеж. Или ако се вслушаме в този, който извади България от една от най- тежките кризи – Стефан Стам- болов, време е да се върнем към насърчаване на местната индустрия, занаятите и инициативата.
Вярно е, че тази алтернатива може да е по-бавна, но във всички случаи е по-сигурна и по-стимулираща от варианта „валутен комитет и прерогатива на заемните средства“. Без тази алтернатива не може да се мине дори при въвеждане на валутен комитет.
- Какви могат отрицателните последствия от валутния комитет?
- Първо, това, че вътрешният ни потенциал пак ще стои и ще чака да получи готови решения и рецепти. Той не вижда стимул за по-добра работа. Освен това опасността от парализиране на икономиката докрай е абсолютно реална.
Да вземем например Министерството на финансите, което така силно ратува сега за комитета. То ще трябва да излезе на паричния пазар като обикновен клиент, да купува под формата на кредити недостигащите му средства и да поема риска да депозира и управлява свободните си пари. А с какво ще гарантира кредитите си – с рухналия авторитет на правителството ли?
А необявените валутни ресурси в населението, за които се смята, че са над 1 млрд. долара? Как ще бъдат раздвижени? Откъде ще се появи левовата и стоковата им равностойност? Няма ли те да доведат до нова инфлация, независимо от уверенията на привържениците на валутния комитет, че за една нощ тя ще бъде сведена до инфлацията на избраната валута.
- Когато икономиката не работи, няма фиксираният курс да обслужи изпирането на мръсни пари от свързаните със страната ни пазари?
- Това е една реална опасност. Всички примери, които се дават с валутни комитети, са за страни, които се характеризират с мощна парична и ресурсна интервенция отвън. Имам предвид Латвия, Литва, Естония, дори и Аржентина.
Така че при решаването на този голям въпрос не могат да се проявяват чувства – нужен е задълбочен разчет и рационалност в действията политическата основа при решаването на въпроса трябва да остане на втори план но след това да създаде, приоритетни условия за реализиране на мерките, които предстои да приемем.
- От всичко, което казахте, оставам с впечатление, че вие разграничавате политическия от иконо-
мическия контекст проблема. Доколко това е свързано с възможните алтернативи в отношенията на МВФ към едно друго правителство?
- Правилно сте ме разбрали. За да приложи един действително нов подход в икономиката, новото правителство трябва да има свобода на действие и по отношение на МВФ. То трябва не раболепно, а с достойнство конструктивно да сътруднйчи с МВФ. Ясно е, че това не може да бъде правителство На БСП в каквато и конфигурация да е то.
- Вашето становище в крайна сметка е?
- Системен подход, изразяващ се във фиксиран курс на лева спрямо избрана валута в определени граници, стимулиране на отговорното потребление, приватизация, засилваща отговорността на собствениците. Ако такава програма се разработи, тя би отговорила по-добре на новата конфигурация след президентските избори. Тогава обществото ни няма да има нужда от валутен комитет – МВФ ще има достатъчни гаранции за нашето отговорно отношение към икономиката.
Разговора води
Силвия Стефанова
Статията е част от в. Демокрация,
12.10.1996 г.
