Председателят на Бюджетната комисия при ВНС пред в. „Телегдаф“
На пленарното за седание в четвъртък парламентът ще разгледа законопроекта за актуализиране на държавния бюджет за 1991 година. Този важен въпрос вълнува нашата общественост почти толкова, колкото и приемането на конституцията. Бюджетната комисия на Великото народно събрание има вече становище по представения документ. Председателят на комисията Румен Георгиев изрази мнението си специално за нашите читатели:
„Позицията, от която оценяваме бюджета, е конструктивността, затова ще започна с положителното в него. Основно достойнство на проекта е намалението на относителния дял на бюджета в брутния вътрешен продукт от 57,1 % през 1990 г. на около 34 % за 1991 г.
Достойнство на бюджета е също, че планираният дефицит е в допустимите от Международния валутен фонд и Световната банка граници за страните в тежка икономическа криза – до 10,15 % от брутния вътрешен продукт.
Бюджетът трябваше да отговори на две съществени изисквания. Първо, да създаде условия за преодоляване на стагнацията в производството и второ, да даде известни гаранции за физическото оцеляване на нацията. Трудно е да се каже, че не е имало желание и стремеж към изпълнението на двете условия.Но за съжаление, проектът е далеч от първото изискване, защото е направен в типичния за правителството монетарен стил. Съвсем малко има, дори бих казал, че няма вътрешнобюджетни средства за стимулиране на производството. Има опит една част от дълга на предприятията да се поема от държавата, но то не е въпрос на бюджет, а външен инструмент, който действа в тази посока.
По-добра крачка е направена в посока на физическото оцеляване на нацията. Но и там сметките са изчислени грубо със замъгляване на положението в социалната сфера, като не се отчитат редица тенденции.Тенденциите на безработицата са намерили място в увеличение на процента за фонда ’’Подготовка и преквалификация”, но има съмнение, че тези отчисления не са достатъчни за очакваните 500 хиляди безработни. Не се стимулират и работодателите за откриване на нови работни места. Това може да стане с дефиринциран подход при плащането и с данъците. При сегашната индексация се получи уравниловка на пенсиите. По този начин се разрушава изградената пенсионна система, при която един от принципите е трудовият принос. Не е изследвано и съотношението на минималната работна заплата към пенсията.
Цвета ИВАНОВА
Статията е част от в.“Телеграф”
бр.72/12 юни 1991 г.
