Националните пари си остават сираци на пазара
Последните избори показват, че досега българският капитал се третира от всички политически формации едва ли не само като източник за финансова подкрепа.
СДС, чиято главна цел е смяната на политическата и главно икономическата система, продължава да стои на позициите на пролетарската революция. Изглежда, електоралните очаквания на тази политическа сила по един парадоксален начин остават социалистически. „Обикновеният“ гражданин – жител на София, Пловдив, Варна, Стара Загора, все още очаква „справедливо“ разпределение на обществените блага, т. е. Тяхното раздаване що-годе „по равно“ на всички „достойни“, за да се създаде „синята средна класа“. Ако се вгледаме внимателно в образите на пропагандата на СДС в големите градове, ще видим, че тази „средна“ класа съвсем не е „капиталистическа“, тя не е дори и „дребнобуржоазна“. Това е статистическа маса от индивиди, които искат да получат от обществото всичко необходимо и достатъчно за своето индивидуално оцеляване, без да могат да поемат ангажименти на отговорни собственици.
БСП успя да докаже и този път, че наистина е лява партия, т. е. че остава комунистическа и по настроение, и по цели. фактът, че много бивши комунисти днес са капиталисти, се оказа подвеждащ. И досега партийното ръководство на БСП третира техния успех и реално положение, постигнато в новите условия, като партийно поръчение. Ето това е нейната стратегия по отношение на капитала, а всички декларации в полза на развитието на българския капитал се възприемат като демагогия. Саможертвата, направена от Венцислав Йосифов, е най-яркото потвърждение на това господстващо настроение. „Червените другари“ наистина успяха нещо да направят, дори станаха богати. Но им се говори, че всичко това е станало с подкрепа на партията и за нейното благо. Така че другарите червени капиталисти се оказват авангард на все същата социалистическа политика, пренасяща нормите на корпоративно- общинския манталитет в условията на пазарната икономика. Така „партийният“ капитал не само се подценява, но и унижава, а преуспелите се третират като поредните „първенци“ – получават публично признание и се лишават от реалните плодове на своя успех.
Народният съюз най-много преуспя в усилията да си създаде имидж на политическа формация, подкрепяща реално, а не на думи българския капитал. И за това има основания – преди всичко успехът в местните избори, който показва, че в него се търси не „трета“, а единствена политическа сила, която би могла да стане равностоен партньор, а не подозрителен критик или тираничен настойник за българския капитал. БББ тук просто не влиза в сметката поради популистки-панаирджийските си прояви.
И все пак тази пределно обобщена и схематична картина оставя много неясноти. Либералната ориентация на тази формация се коригира от консервативните, а често и реваншистки нюанси. А капиталът, където и да е, не търпи идеологически догми. Неговият принцип е: равен достъп до пазара за всички.
Днешният НС би трябвало да се освободи от рецидивите на корпоративно-съсловното мислен, на догматичния си негативизъм по отношение на възможностите на българския капитал поради причината, че той е израснал от комунистическите среди. Бизнесът не е съсловно качество и не се предава по наследство като ген. Той е резултат от реалната предприемчивост, от постоянното упражняване на сметката и риска при вземане на отговорни решения. Никой не отрича смелостта и отговорността на българския бизнес през 20-30-те години. Капиталът живее реално, а не със спомените и носталгията, било тя „буржоазна“ или „комунистическа“. Ако Народен съюз може да се освободи от тази носталгия, той би могъл да стане привлекателен за днешния български капитал.
Икономическата теория на социалдемокрацията смята масовото инвестиране като основен източник на растеж. Освен прякото инвестиране тя предвижда изграждането на цялостна осигурителна и застрахователна мрежа като инвестиционна за средния и дребния собственик. Тя се стреми да съчетае личните и груповите интереси, като принуждава предприемачите да отчитат обществения интерес. Едрият отговорен капитал е задължен преди всичко спрямо стратегическото развитие, където заедно с държавата определя мястото на дребния капитал в пазарната икономика. Социалдемокрацията има своя платформа за оползотворяване енергията на безработните и за овладяване на инфлацията. Данъците се третират не като елемент на държавния монополизъм, а като възможност да стимулират производството.
Днес в България капиталът няма свой политически терен. Той не е отговорно представен нито в политиката, нито в държавата. Всички искат да го има, за да го експлоатират в своя индивидуална или корпоративна изгода. Но никой не поема отговорност пред него.
Държавата има право да търси колективен социален ангажимент от всички, в това число от капитала, особено в сегашните трудни условия. Но не за сметка на частната инициатива. Прохождащият български капитал се нуждае от държавна закрила, а не от партийна
критика или опека.
Кой може да въздейства върху държавата в тази насока, кой би представлявал днешния български капитал като равностоен партньор, а не като зависим клиент? Окончателен отговор няма. Но възможност за търсенето се вижда в диалога между българските социалдемократи и българските либерали. Между БСДП, СДП, ДАР, Народен съюз, Нов избор и други некомунистически формации. И с тези в БСП, които вместо да играят на социалдемокрация наистина биха тръгнали към своята еволюция от социалистически патернализъм към модерен социаллиберализъм.
Статията е част от в. Труд,
28 ноември 1995 г.
