12 години след началото на прехода продължаваме да се лутаме в лабиринт без изход
- Проф. Георгиев, как оценявате икономическата програма на правителството?
- Документът не може да получи еднозначна оценка. А и на обществото не му е необходима такава оценка, защото тя често скрива ненаучно предвзето мнение и отношение не към програмата, а към нейните автори. Това вече го усещам в някои „рецензии“. Науката следва да обсъжда и развива принципите и приоритетите, показани в програмата, във връзка с решаващите тенденции и нуждите на обществото. И представителите на науката, например Икономическият институт на БАН, вече казаха къде се намира сега България и къде ще бъде в близките години от гледна точка на тенденциите и икономическите закони. От това съотнасяне проличава непълнотата на програмата. Не казвам разминаване – документът е направен твърде общо с цел да бъдат визирани рамкови, но и доста банални въз-можности за стопанско, соци- ално и културно развитие. Не съм удовлетворен от слабата евристична натовареност на програмата. Положението, в което сме, просто не прощава баналности и общоприети решения. Нужни са иновации по целия кръг от проблеми, които се визират и от програмата, и от общественото внимание към нея.
- Какво според вас пречи на иновациите днес не само в програмата, но и в обществото?
- Инерцията. Големите наслоения от идеологеми, предразсъдъци и изкористени мнения. За мен ярък пример за това е предразсъдъкът, че ние лошо живеем, защото лошо работим. Много пъти публично съм твърдял обратното: ние лошо работим, защото лошо живеем. Да, ние изоставаме по равнище на производителност на труда от развитите европейски държави. Но това, което ставаше през последните няколко десетилетия с нашия фонд работна заплата, не може да се оправдае с равнището на производителност на труда. За един долар „работна заплата“ българският средностатистически работник и сега произвежда няколко пъти повече крайна продукция от европейския. Друг факт – досегашната средна работна заплата в промишлеността например е многократно по-ниска от компенсацията по безработица в тези страни. За такава работна заплата, каквато беше досега в България, същият работник в Западна Европа или САЩ просто няма да работи. ООН чрез съответните си органи и организации отдавна призна, че почасово заплащане на работа под $3 е недопустимо. То изтласква работещия под червената черта, където вече се разрушава трудовият потенциал на нацията. Именно това ставаше у нас досега. Защото нашият работник, който е просяк по западните стандарти, трябва да разменя своя труд за продукти и услуги, цените на които през последните години станаха близки или вече се изравниха със световните. Да не говорим, че той издържа и голям процент безработни, и стари родители, получаващи мизерна пенсия. В това е главният парадокс на нашата икономика. В правителствената програма се вижда явен стремеж фрапиращото противоречие между оценката на фактора труд и останалите фактори на общественото производство да се разреши или поне да се смекчи. Нужно е обаче добре да се претеглят и използват всички фактори и технологии, на които можем да се опрем – макроикономически, социални, политически, институционални.
- От думите ви излиза, че досегашните правителства не са осъзнавали този парадокс.
- Трудно е да се влезе в главите им, но че целенасочено се подменяше централната идея на прехода, е факт. Подменяше се най-важното – за какво и за кого се правят реформите. Първите ни реформистки програми, поне на тогавашните социалдемократически формации във ВНС, бяха ясни и добре обосновани – преодоляването на остатъците от тоталитаризма под лозунга за декомунизация не трябва да измества главната идея, а именно: да бъде събудена инициативата на хората сами да решават проблемите си, като превключим исторически формиралата им се готовност да работят за обща цел към изграждането на съвременна, социалноориентирана пазарна икономика. Централната идея – социалноориентирана пазарна икономика, записахме в Конституцията. За съжаление в действие бе пуснат механизъм, работещ в обратно направление. Главното за управляващите стана не реформата, а властта. На всички опити да се върнем към Основната идея отговорът беше еднозначен: вие искате още по- голяма инфлация! Всички управленски грешки, пропуски и кражби се прикриваха с тежкото наследство от социалистическото минало. Това не можа да скрие от обикновените хора обаче главното, а именно, че въпросът за нравственото възраждане, гражданския контрол и истинската демократична власт пред-шества въпроса за характера на реформите. Урокът от 17 юни т. г. не трябва да се забравя от никого.
- Не ви ли плаши една напълно реална хиперинфлация, ако правителството засили социалния елемент в действията си?
- Разбира се, ръст на инфлацията е възможен, ако изпреварващото нарастване на заплащането на труда не се покрие чрез достигане на по-висока принадена стойност от другите фактори. Но друг от фундаментална гледна точка изход освен уравновесяване на цените на факторите ние нямаме.
- Защо?
- Защото, ако използвам метафора, българската икономиката и по времето на социализма, и днес е едно чудовище по Франкенщайн. Франкенщайн от фантастичния роман на Шели е доктор, който създава и вдъхва живот на човешко същество, съшито от части на различни тела, събрани от морги, от гробове… Сътвореното изкуствено чудовище накрая убива любимата на своя създател, своя брат, и го срива в небитието на арктическия студ и ледове… Опитът, натрупан с години развитие, доказва, че възможност за пазарно стопанство се създава само при гарантиране на свободна размяна на основните фактори на производство – труд, природни ресурси, капитал, организация, наука… Тези гаранции се реализират чрез закони и регулиращи механизми, действащи на пазара на труда, капитала, иновациите и т. н. Икономическото чудовище, което се роди при силната социалистическа централизация, бе с ярка несъгласуваност между ролята на тези фактори в производството и оценката, която те имаха в съвкупния доход на обществото. Цената на труда бе силно занижена, а природните дадености, организацията и новостите дори нямаха парична оценка. В продължението на този „роман на ужасите“ нашето разпадащо се икономическо чудовище вече 12 години отмъщава страшно и безмилостно. Не на своите същински създатели, а на масата нищо неподозиращи и неможещи реално да му се противопоставят хора.
- Смятате ли, че е възможно да бъдат наваксани тези пропуснати изходни позиции?
- Истината е, че това би било много трудно да се направи бързо – след грамадния спад на производството през последните 10 – 12 години, след технологиите на калпавата приватизация и масов грабеж, които обрулиха икономическата система, след загубата на големите чужди пазари, които имахме… И особено след чудовищния синдром на приспособяване към катастрофата, обхванал значителна част от нашия народ. Става въпрос обаче за фундаментални пропуски, а не за стари идеи. Други начала, на които да стъпи отрегулирането на нашата икономическа и финансова система в условията на конкурентен пазар освен нравствено възраждане на нацията и еквивалентност на размяната, просто няма. Без уравновесяване на цената на факторите условията на бизнес за отделните субекти на пазара ще продължават да бъдат съществено различни. Административните мерки в борбата с корупцията ще продължават да „висят във въздуха“. Частната собственост ще продължава силно да се разминава с принципите за свобода и еквивалентност на размяната, ефективност и социална справедливост. Ще спадат все повече масовата чувствителност към иновациите и конкурентоспособността ни на световните пазари. В крайна сметка още повече ще се задълбочава и без това опасната диференциация на населението по равнище на доход и условия на живот.
- Бихте ли посочили примери как с по-малко администриране може да се увеличи приносът, да речем, на фактора организация?
- Най-напред, като дадем приоритет на инвестициите в гаранционните и други фондове, в така наречената инфраструктура на пазара. Отдавна предлагам отработени схеми и партньори за създаването и на европейски гаранционен фонд за застраховане на инвестициите в България и на руско-български гаранционен фонд за застраховане на търговски операции на руския пазар и пазара на ОНД, и на специализирана ипотекарна банка, и на специализирана поземлена банка, която ще гарантира условия за ефективна комасация на земята на икономическа основа и т. н., и т. н. Не става дума за хвърляне на държавни пари, а за творчество и подпомагане от страна на властта на изграждането на публични и публично-частни схеми с ясно разпределение на отговорностите. Именно организацията, регулирането е възелът, който най-много може да помогне и за активизиране на факторите за икономически растеж, и за свободна и равнопоставена размяна в условията на конкурентния пазар, а в крайна сметка – и за оживяване духа на нацията.
РАЗГОВАРЯ: СИЛВИЯ КОСТОВА
Статията е част от в. Кеш,
Брой 45, 9 ноември 2001 г.
