85 на сто от уличния бизнес сключва полици със силови структури
Борческото застраховане си остава слабост за българина, въпреки че борците нямат лиценз да извършват този вид дейност, няма и да го получат. 90 на сто от застрахованите кафета, магазинчета, ресторанти и кръчми плащат на мъжете с бухалки. Това сочат данните от маркетингово проучване на ЗПД „Европа“, проведено в края на юни в центъра на София.
От общо 1555 обекта едва 234 са потвърдили, че са застраховани и са склонили да кажат при кого (срещу обещание за анонимност). Най-много застраховки според анкетата са сключен и със СИК. Чудно, защо ли пак
СИК е безспорният лидер?
Доскорошният „респектиращ“ застраховател държи 49 от 234-те заявени договора. Другите силови групировки го догонват. 32 клиенти са се „доверили“ на ВИС-2. Един – на „Планета“. Това е дружеството, което трябваше да получи лиценз и да поеме бизнеса на висаджиитe. От данните обаче излиза, че още преди да се е легитимирало, то вече сключва застраховки.
29 полици е направил „Спартак“, а генетически сродната „Аполо и Болкан“ – 9. „Зора“ и „Корона“ се отчитат с по 2 полици.
Застрахователи, които не минават за силови, но също работят без лиценз на пазара, са „София“ – с 9 договора, „Елит“, „Меркур“ и „Витоша“ – с по един.
Възможно е хората да не са разбрали, че застрахователният бизнес е вече на разрешителен режим. Но как да си обясним тогава застраховане в охранителна фирма?
Вторият предпочитан застраховател според изследването е СИС. 43 от 234-те договора са на тази охранителна фирма, която никога през живота си не е смятала застрахователни формули. Но това явно не й пречи да прибира парите от полиците.
Същото се отнася и за никому неизвестната фирма 3 S. Тя вероятно също е охранителна.Няма лиценз, но вече е застраховала 13 столични обекта (от 234). Макар и още в сянка, тази фирма изпреварва нашумели охранители като „FORCE“ и 777 (с по три обекта).
Но къде са легалните застрахователи,
ще попитате. Някои се мяркат в извадката. „България“ се е записала с 15 полици, ДЗИ с 9, „Орел“ със 7, „Европа“ – 3, „Булстрад“ и „Булинс“ с по 1. Това прави общо около 15 процента.
Изборът обаче изглежда да е свободен. Защото според Христо Христов, председател на Дирекцията по застрахователен надзор, нито един българин не се е оплакал от натиск на силови застрахователи. А щом няма насилие, значи хората го правят от любов.
Тази теза обаче рухва, ако отворим следващата страница от аматьорската социологическа анкета на „Европа“. В нея става дума за останалите 1321 допитани бизнесмени.
Около 300 от тях са изгонили
анкетьорите без много-много обяснения. Други 93 са отказали да проронят и дума на тема „застраховане“. 132 пък са признали, че имат полици, но са отказали да съобщят чии.
Не е нужно да си психолог, за да отгатнеш мотивите им. Рекетът не е изчезнал и българите все още се страхуват. Те плащат, за да не играе бухалката. Повечето от тях са наясно, че ако нещо се случи на застрахования обект, няма да видят и стотинка. Но какво от това? Поне ще са живи. Иначе на кого да се оплачат, какво възмездие ще получат? Ако дирекцията по застраховане си свърши работата, ще се намери подкупно ченге. Ако не е ченге, ще е подкупен прокурор или съдия. Делото ще потъне, а човекът, посмял да се оплаче, ще го пратят
да се жалва на св. Петър
Едва ли някой се заблуждава, че момчетата от силовите групировки ще се откажат от добрите печалби. Тези структури веднъж вече си рязаха опашките, когато от охранители станаха застрахователи. Сега режат повторно.
Те пробват да превземат отвътре лицензираните компании, твърди шефът на асоциацията на застрахователите Румен Георгиев. Имало хиляди начини да го направят, включително с фирми – акционери в дружеството.
Приетите наскоро промени в Закона за застраховането не ги спират. Те предвиждат активите и пасивите на неполучилите разрешение да се прехвърлят в лицензирани компании. Това се прави, за да не изгорят заварените от закона хиляди клиенти на „сенчестото“ застраховане. Но как при прехвърлянето полицата ще остане, а нейната най-характерна особеност – силовият маниер на сключването й, ще бъде елиминиран?
Държавата променя условията в цял един бранш, за да изрита лошите момчета от него. Те обаче търсят и вече намират пролуки за себе си в него. Само лицензиране- то ще промени картината, но няма да изкорени явлението „силово застраховане“. Чести проверки, силен надзор и строги правила в бранша биха свършили тази работа.
Иначе ще продължи да действа не законът за застраховането, а законът на джунглата.
ГАНЕТА САГОВА
Статията е част от в. 24 часа,
28 юли 1998 г.
