Интервю със ст. н. с. Румен Георгиев, член на Висшия партиен съвет, нов съпредседател на движението „Път към Европа“
- На XXXIX конгрес на БСП вие останахте в състава на Висшия съвет. Малцина получиха ново доверие. Не ви казвам „честито“, това означава по-скоро грижи. Наемате ли се да оцените конгреса? В едно изречение.
- Сега, дни след събитието, то може да бъде оценено и така: предпазлива крачка към осъзнаването на действителното място и роля на партията в динамично изменящата се България. Моята оценка е: предпазлива крачка.
- Добре, но каква е разликата между старата партия и днешната БСП в начина на действие?
- Често задават този въпрос, а и опозицията не ни щади. Направо ще кажа: на много места съществуват такъв хаос и бездействие, че е дори смешно да се задава въпрос за разлика в действието.
Мнението ми е, че такава принципна разлика, за каквато става въпрос, макар и с много грешки и заблуди, вече се забелязва в практиката. И радикалните движения в партията имат немалка заслуга за това. Нашата партия започва все повече да формира своето поведение след анализ на обществените процеси и явления. Тя не се отказва от идеология и идеологическа работа въобще, но все по- очевидно не подчинява своите действия на идеологически императиви.
- Но какво означава това? Безкраен прагматизъм може би…
- Не, това не означава задължителен отказ от марксизма. Обществената практика, и особено икономическата практика, не е проявление на прости причинно-следствени връзки, а израз на диалектически взаимовръзки. Без учението на К. Маркс, но като достигната степен на човешко знание за обществото, трудно можем да минем. Поне аз мисля така.
Но трябва да се скъса със социалната практика на някои обществени групи, които се опитват да превръщат огромния морален и интелектуален заряд на Марксовата методология в привлекателен „автомобил“, удобен за достигане или запазване на властта.
Тогава логичен е другият избор: недвусмислено да разкриваме, че БСП поддържа социалистическите ценности не защото иска да ги налага някому, а защото социализацията е висша обществена цел. Високоцивилизовани нации доказаха наличието на такава висша обществена цел. Главният участник в това стремление е свободният индивид, осъзнал своите интереси. Естествено това е сложен процес. Осъзнаването на личните интереси и осъзнаването на общото в личните интереси на хората, заемащи еднакво положение в обществото, не става изведнъж.
- Да не би да очаквате само БСП да се стреми към тази златна идея?
- Естествено, не. Социализацията като процес на икономическо обобществяване на производството и изграждане на социално справедлива система на разпределение не може да бъде продукт и прерогатив само на една партия. В същото време обаче реално обществено влияние ще има само онази партия, която в условията на икономическа свобода и политически плурализъм работи последователно за интересите на хората. Следователно, изключително важно е БСП да внедри в живота много по-различка политическа и организационна „технология“, други, различни средства.
- Е, добре. Вие залагате на процесите на социализация като трайна тенденция на съчетаване на интересите на хората. Но обществените групи са толкова разнолики. Все пак към кого ще тръгне БСП? Към кого ще тръгнат радикалните движения в БСП?
- Хората чувстват подсъзнателно важността на този въпрос. Не случайно навсякъде на предконгресните събрания социалистите изключително силно се вълнуваха: „Ще се изясни ли най-сетне социалната база на БСП?“
Хайде да се опитаме да приложим аналитичния метод. Да анализираме реалната мотивация, реалните интереси и стимули на отделните обществени групи такива, каквито са. Не ни трябват идеологически императиви от типа на Сталиновото „Частната собственост е зло“ или на Бухариновото „Обогатявайте се“ (става въпрос за неповския период). Нужни са честни анализи на това, доколко и как от позициите на нашите ценности може и следва да се развиват икономическите интереси на отделните социални групи. Като основа за развитие и на останалите видове интереси на тези групи-духовни, политически и т. н. Оттук следва да се определи и нашата социа- лна база, и нашата социална стратегия.
Ценностната ориентация на социалистите е свързана с икономическите интереси най-вече на широките слоеве от населението. Навсякъде това са трудовите хора, които създават материални блага чрез отчуждаване на своята работна сила – работници, селяни, интелигенция. Те са и ще останат ядрото на социалната база на БСП. Би било огромно заблуждение да поддържаме тезата, че в досегашните условия на монопол на държавната собственост работната сила не с била и не е обект на наемни отношения и експлоатация. Партията не може да не защитава интересите на наемната работна сила както сега, така и в бъдеще. Това е условие за социален прогрес, икономически растеж и демокрация.
Икономическите интереси на тези слоеве от населението се свързват изключително с гарантираността на работната заплата. Следователно основна наша политическа задача е да определим съвсем конкретно сегашните условия на възпроизводство на тази работна сила, да ги синтезираме в политически принципи и да осигурим гаранции за политическата им защита. В тежкия период, в който се намираме, това значи политически да гарантираме определено реално стоково потребление за ядрото на нашата социална база още в партийните документи, а на правителството да оставим задачата да избере методите за реализиране на гаранцията. Тогава тези слоеве ще почувствуват, че партията работи за тях, ще отъждествяват своите интереси с нейните.
- Конгресът успя ли да обобщи тези принципи и да поиска тяхната реализация?
- Не! За съжаление на конгреса това не стана… Считам, че движенията „Път към Европа“, ДЕМОС и АСО трябва да направят това, ако искат да намерят своето място в обществото и, разбира се, в партията…
- Това е интересно. Впрочем изниква и друг момент – какво ще е отношението ви към частните собственици?
- Ето още един нов, много, много съществен въпрос. Мисля, че ще са необходими особени, специални грижи. Много хора от тези, които сега отчуждават своята работна сила, при предстоящата приватизация ще се превърнат в ефективни собственици с различен размер и вид на своята собственост. Следователно и с различни интереси. Чии интереси по-пълно ще съответствуват на нашите ценности? Мисля, преди всичко интересите на дребните собственици в промишлеността, занаятите и селското стопанство. Тяхното съществуване обикновено е застрашено от по-големите структури: държавни,
чуждестранни и т. н; Ето на тези хора партията и радикалните течения трябва да осигурят и политическа защита, и ефективен механизъм за гаранции на функционирането им в бъдещата пазарна икономика. Впрочем, една от най-големите слабости на социалдемокрацията, за разлика от някои други партии на Запад, е че тя много рядко разработва механизми за гарантиране интересите на своите привърженици в процесите на тяхното имуществено разслояване.
Що се отнася до интелигенцията, то мисля, че връзката й със социалната база на партията е по-сложна…
- Това е много интересно.
- Вижте, практиката показва, че от една страна, интелектуалните ценности плътно гравитират към провъзгласените от социалистическата партия ценности, а от друга – че интелектуалците, които са собственици на специфичен продукт, имат нужда от специфично политическо признание и защита.
- Защо?
- Защото икономическият им интерес, свързан с реализацията на продукта, на който очевидно те са собственици, по-силно се възприема като противоречащ на тяхната ценностна система, на техните знания. Добрият художник обикновено е лош търговец на картини. Нашата партия обаче не дооценяваше и не дооценява това противоречие. За да бъдат интелектуалците част от социалната база, ние трябва да гарантираме, че те, собствениците на интелектуален продукт, пряко ще участвуват в неговата икономическа реализация и управление.
Искам да отбележа, че този компонент на социалната база – собственици на интелектуален продукт – в съвременните условия придобива особено значение. И това е логично, защото те представляват най-непосредственият и интензивен фактор за растеж, за излизане от кризата. Естествено е и вниманието на нашето движение „Път към Европа“ към тях да бъде особено голямо и ползотворно.
- И така, може би се налага да обобщим: в БСП вие виждате една партия с много фракции и широка социална основа, с ново чувство за ориентация в „капризни зони“, каквото е царството на интелектуалците. Имате ли други идеи?
- Вижте, нито една от концепциите за развитие на пазарните стопанства в Източна Европа не пренебрегва мястото и ролята на управляващите, т. е., на предприемачите в стопанската сфера. Става дума за една силна обществена група, за която ще се «борят всички партии и движения. Досега ние пропускаме това. Икономическият интерес на управляващите все повече ще се ориентира, както е във всички пазарни стопанства, в две направления: едното – получаване ма доход от качеството на управление, което те осигуряват, и другото получаване на доход от придобиване на собственост в качеството на допълнителна гаранция. Основната гаранция обаче е първият доход, тъй като той се основава върху специфични познания, които никой не може да им отнеме. Мисля, че важна задача на партията и особено на радикалните движения сега, през преходния период към пазарно стопанство, е да осигурят широко обществено признание и уважение към труда на управляващия, а за по-дълъг период – да гарантират механизми за извличане от тази обществена група на максимален обем информация за реалните процеси.
Сега е редовете на БСП се намира преобладаваща част от стопанските ръководители, много от които имат качества за бъдещи предприемачи. Ако искаме те да ни поддържат, ние сме длъжни да осигурим политическата им защита срещу всякакви атаки, особено срещу нелепите обвинения в номенклатурност.
- Не е ли рискована една такава тотална защита?
- Не, не. Нито за миг не съм стигал до идеята за някаква тотална защита. Сред ръководителите имаше, има и сега корумпирани хора. За тях не може да има друг вариант освен един-единствен – да се приложи цялата сила на закона.
- Може би някаква мисъл ви занимава по-често…
- Интересите! Социалната база като съвкупност от интереси – това е източникът на енергия за радикалните движения в партията и за нейното преобразуване. Разбира се, преди всичко икономическите, защото духовните и политическите интереси изискват съответно равнище на осъзнаване и удовлетворяване на икономическите. В това се и проявява определящото влияние на икономиката върху политиката.
Интервюто
взе СТЕФАН ЕВЛОГИЕВ
Статията е част от в. Вечерни новини
бр. 202/1990 г.
