*В статията се разглеждат проблеми, дискутирани в монографията на проф. д-р Румен ГЕОРГИЕВ: „Делови решения: методология и организация“, Академично изд. „Проф. Марин Дринов“
Няма „икономика на знанието“ без „знание за икономиката“*
Без ноу-хау ще сме в задния двор на Европа
Политиците трябва да се научат не само как да прибират парите, но и да ги харчат
В предизборните баталии се забравят много същностни, но не така ярки и лесни за демонстрация проблеми. Такъв е проблемът за превръщане на българската икономика в „икономика на знанието“. Той не може да се реши с поредна демагогска формула. Става въпрос за жизнена необходимост за българския бизнес в перспективата на евроинтеграцията. В условията на информационното общество създаването на добавена стойност не означава само създаване на стоки, услуги и доходи. Знанията и тяхното ефективно участие в икономиката са важен конкурентен ресурс за всяка организация. Знанията за стратегията на фирмите, планирането, протичащите процеси и организационната структура активно участват в размяната между купувачи и продавачи на съвременния пазар. Информацията за това, какво е характерно за поведението на вашия клиент или какво планира той за в бъдеще, има огромна ценност за вас. Може би вие трябва да обновите производството, да организирате тренинги в колектива си и пр. Навреме
придобитите знания дават големи преимущества
Вие можете също да окажете поддръжка на едно или друго лице, запознавайки го с възможните емоционални и функционални ползи от продукта и обещавайки му облекчения при покупката. Хората си обменят приоритети и облекчения, за да строят отношения.
В утвърдилите се шаблони на мислене тези нематериални активи – знания, приоритети и облекчения, често се изпускат от „пътната карта“ на създаване на стойността. Причината е, че тяхното мобилизиране не е възможно без обучение „в крачка“, без влагането им в конкретни намерения за действие. Затова водещите фирми в ЕС се стремят да бъдат непрекъснато обучаващи се организации, т.е. организации, в които самите системи за вземане и реализиране на делови решения позволяват хората постоянно да разширяват своите възможности за постигане на ефективни резултати и обучение как могат да се учат взаимно. Възловият проблем е добре да се организират каналите за създаване и преобразуване на знанията: на скритите знания в явни, на явните – в скрити, на явните – в явни, и на скритите – в скрити знания.
Скритите или неявните знания включват идеите в главите на изследователите, „ноу-хау“-то, опита, интуицията, секретното майсторство, навиците. Това значи, че те съществуват само в определен контекст. За да се използват, към знанията се подхожда не като към информация въобще, а като към информация, която внася разбиране и подбужда към действия. Следователно знанието е неразривно свързано с решението, с избора на мисли и действия, който извършва мозъкът на човека в междуличностните отно-шения. Информационните и комуникационните техники и технологии могат и трябва да бъдат елементи на каналите за предаване, разширяване и интегриране на знанията, особено при преобразуването на едни явни в други явни знания. Гла- вният елемент в цялата система от знания обаче си остават организацията и методологията на деловите решения, на които ние не обръщаме нужното внимание.
Критериите за идентификация на фирми на знанието у нас трябва ясно да бъдат формулирани още сега. На първо място системите за вземане на решения е нужно да осигурят пълномащабно разпространение и използване на знанията. Не става въпрос за креативност на всяка цена, а за установяване на равновесие между използването на наличните вече знания и иновациите. Ефективността ни на европейските пазари изисква идентифицирането на новите възможности за растеж на фирмите, в това число на организациите в отрасъла „наука и образование“, да се извършва в синхрон с това, което потребителите – вътрешни и външни, са показали, че искат да купят. Защото много
по-трудно е да убедиш клиенти да купят нещо
което можеш да произведеш, от това да организираш и произведеш нещо, което знаеш, че ще купят.
„Реновирай“, а не „иновирай на всяка цена“, е критерият една организация да успява в икономиката на знанието. За целта елементите на интелектуалния капитал – търговски марки, патенти, авторски права и всички знания, които организацията може да превърне в печалба, трябва да се интегрират така в управленската практика, че да станат част от всекидневната работа, а не допълнителни задачи.
За фирмите на знанието са характерни мрежовото обединяване на ресурси и мрежовите решения (клъстери). Ако йерархичните пирамиди в управлението изискват професионализъм и изпълнителност, то подходът от клъстери и ключови компетенции изисква талант и далновидност от най-висока степен, т.е. управленско изкуство от акупунктурен тип. „Снайперска“ точност, точкови решения, своевременност, съчетани с игра „по цялата клавиатура с всички възможни тоналности“ – такива трябва да бъдат днес деловите решения, ако искаме организацията, която ръководим, да постига стратегическо превъзходство.
Ролята на държавата не е на наблюдател
чиято единствена грижа е да съобщава на публиката абстрактните си виждания за върховите технологии в икономиката. Пред изпълнителните органи на държавата по предприсъединителните и структурните фондове на ЕС стои важна задача по съхраняването и съвместното и/или повторното използване на знанията, натрупани в проектите на общините, фирмите и други организации. Властите все още не са наясно обаче кои и какви ще бъдат тези звена за „нови практики“ в управлението на проектните знания. Липсва всякаква организация по финансиране на проектирането като системна дейност. Ведомствата „дърпат“ да създават междинни звена по структурните фондове на ЕС, без да са разработили основната им функция – ефективно съчетаване на различните форми на финансиране и на натрупаните по проектите знания.
Възлов проблем пред държавата в икономиката на знанието е организацията на финансово-паричните потоци. В пазарното стопанство не юмрукът, а организирането на парите е „скелето“, около което се мобилизират и организират всички останали ресурси – природни, материални, научни и т.н. Това е основният инструмент за балансиране на деловите решения и на взаимодействията в икономиката и обществото.
Затова крайно време е политиците по-ясно да изразят своето мнение не само по това, как ще „прибират“, но и как ще „харчат“ нашите пари. Не става въпрос за „повече“, а за „по-малко“, но „по-високо качество“ държава. Думата е как ще се внедри европейската практика на бюджетно програмиране със съответните отговорности „от горе на долу“ и „от долу на горе“ по изпълнението на целевите политики и програми на правителството, министерствата и регионалните структури.
Бюджетното програмиране в страните членки на ЕС е „междинната зона“ в отговорностите на политици, експерти, бизнесмени и неправителствени организации, по състоянието на която най-добре може да се съди как функционира системата от делови реше-ния и какви са истинските намерения за действие на властимащите. Критиките за това, че програмирането у нас се замества ту с предприятие за инвестиране на бюджетния излишък, ту с пряко пренасочване и раздаване на пари в интерес на властимащите, са всеизвестни. Те не дават обаче отговор на въпроса „как ще изменим системата“. Без добре осмислено бюджетно програмиране няма и не може да има нито обвързаност на различните форми на финансиране на растежа, нито ефективни данъчни и кредитни дейности, нито ефективно използване на финансовите инструменти на ЕС. Няма и икономика на знанието.
Време е да разсечем гордиевия възел.
Статията е част от в.“Стандарт”
Брой 4459, 08 юни 2005 г.
