Вестник (седмичник) Литературен форум, Брой 31-32 (289/90), 9-15.10.1996 г.
Такава криза, в каквато сме днес, не е имало през цялата следосвобожденска история на страната ни. Говори се, че падението на нравите води началото си от състоянието на икономиката. Нищо подобно. Именно всеобщата безнравственост, моралните компромиси, които всеки прави с всичко, са в основата на всеобщата наша катастрофа, в това число в икономиката.
Но в случая едва ли важи формулата, че щом всеки е виновен, никой не е отговорен за станалото.
Безнравствеността е комплексен продукт от неверието и нравствената деградация на тоталитарната олигархия, от непреодолените животинско-егоистични инстинкти и алчността на оставения без нравствен контрол от страна на обществото и държавата индивид. Но най-вече тя е продукт от патриархалното неуважение към същинския морал. Този на максимата – “Свободата на индивида е безусловно негово право, ограничено само от свободата на другия”. Докато патриархално-корпоративният морал поставя свободата на клана, на мафията, на партията над всичко, дори и над националната свобода и достойнство. Резултатът е налице!
В интерес на истината трябва да се отбележи, че днешните ни управници дори не се опитват да спекулират с нравствени аргументи. Те са лидери точно на това алчно и цинично поведение.
“Какво да се прави?” Да последваме ли ленинския лозунг “Долу нравствените кюфтета на Лев Николаевич Толстой?” Да наложим ли ред, сигурност и… нравствени норми със сила? И може ли главният ни“болен”- икономиката – да бъде излекуван с тези “хапчета”?
Аморализмът, тоталният цинизъм се заплаща с мизерия, с престъпност, с много други социални болести… От всички. Няма спасение нито за тлъстите, нито за мършавите, нито за умните, нито за хитрите. Но всеки плаща своята цена и в своето време. У нас по- бързо и по-скъпо плащат бедните, мършавите и умните. И това също е цена. Умира държавността. Умират ценностните устои – защото те са по-слаби, по-незащитени тъкмо у нас.
Цинизмът, с който днешните ни църковници забравят Христовата вяра и се бият за кокала върху вярата на българина, вече никого не учудва. Цинизмът, с който политиците с удоволствие участват в това последно унищожаване на духовната основа на българщината също никого не учудва. Защо? Защото в аморалното общество църквата отдавна е мъртва, защото тя също е аморална. И естествено върви по своя път на циничен егоизъм и гонене на материалните вместо духовните цели и идеали. Нашата църква е мъртва – цялата. И сектите са само външният израз на това отдавнашно изгниване и смъртта.
А защо 135 души са гласували “за” също така отдавна изгнилото правителство в парламента? Защото и тук има много мъртви души. Те просто нямат сили да бъдат “против”, защото отдавна са в аморален комплот.
Рухнала била банковата система! Тя никога не е стояла на собствените си крака. Даже нещо повече. Преди 5 години банковата система в чисто ориенталски стил бе доизградена именно като аморална система – без условия за постоянна конкуренция за по-добри икономически резултати, система, основана върху лични ангажименти и безгранична корупция.
Рухнала била и културата! Ами наистина рухна, защото се лиши от щедрия господар, защото в болшинството си служеше на аморалното безверие и цинизма, глуха и безразлична към същия този народ, на когото уж “принадлежеше”.
Рухнала била и науката. Рухна, защото повечето нейни сътрудници вместо на истината служеха на “братската дружба”, на силния ботуш и на мегаломанията. Рухнаха фалшивите фасади на всеобщото образование и просвета, зад които се откри ужасяваща картина от идеологически суеверия и идиотски амбиции.
Всичко това рухна заедно с индустриалните гиганти на социализма, без да бъде намерена пазарна ниша за неконкурентната им продукция, без тя да се усъвършенства за нови пазари. Рухна и военният ни пазар – оръжията се купуват от тези, които сами могат да се защищават. От другите – просто, се вземат даром, защото това са оръжия.
Ето това е цената, която плащаме! А кой всъщност плаща?
Пенсионерите? Да. С откраднатите си осигуровки от оня, дето духа десетилетия наред в безнравствената пустиня.
Работниците? Да. Ограбват труда им, защото не е “нотариално защитен”.
И кой е виновен? Пак никой. Защото Жан е всъщност наше момче! Подведоха го лошите съветници. А иначе той е бил честен и срещу “враговете на народа”!
Виновни са “империалистите” под формата на НАТО, “реститути” и “Елцин”. Виновен е Клинтън, Кол, папата и маса други персонажи. Но ето рухна и футболната ни надежда. И какво? Виновни са съдиите и френските петли.
Виновен е другият? Този, който не дава своята свобода в замяна на “вечна дружба” или изобщо не дава, без да иска гаранции. Другият, защото успява да защити себе си и своята свобода от безкрайните ни амбиции.
Време е в крайна сметка да търсим изворите на нравствената катастрофа у самите себе си. Във вечния си стремеж да печелим чрез препредаване “на тъмно”, чрез “аванта”. В неспособността си да създаваме собствената си “принадена стойност”.
Нравствеността не е това, което всеки би искал някой друг да му направи, така както и на себе си. Нравствеността е сам да се спасяваш, без да принуждаваш другия да ти плати сметката.
Затова питането “Кой е виновен в крайна сметка” е съмнително. Все едно че една врата стои сред полето и човекът, застанал пред нея, звъни безкрайно дълго някой да отвори. А наоколо е шир и свобода. Зад вратата няма никой и самата тя е един мираж.
Ето това е краят. Няма вече кой да бъде следващият виновен? Има ли изход? Къде да тръгнем?
Не ни пускат в Европа. Ами няма да пускат, ако не се научим да влизаме през врати, а не през тъмни дупки и да печелим сами, без да ни помага тото-шансът, “големият брат”, бухалката или кривогледият съдия.
Яхнал ни Международният валутен фонд. Ами ще ни яха, ако не се научим да си пазим националното достойнство и националните особености, дори когато преговаряме с международни мастодонти. И вместо да уважаваме крупните кредитори и преговаряме с всеки поотделно, им обявяваме мораториуми.
Поуката е важна във всяко отношение – аморалността се заплаща толкова по-скъпо, колкото повече въпросът За връщането на дълговете се маскира с дребни хитруващия и морални приказки. Тук няма срок за давност. Най-дълго и най- много ще плащат силните, тлъстите и хитрите – те и техните далечни потомци. Ще плащат със. страха си, с болестите на психиката и-с тоталната празнота в душите си.
Така че днес нравственият критерий стои над всичко и във всички области. И първи нравствен дълг на всеки българин е да спре аморализма на властите, да спре цинизма на тяхното безсмислено “себепожертване” за нещо “частно”, вместо да създават условия за истинска конкуренция. Защото ако съществува “секрет” за свободна пазарна икономика, той не е в частната собственост, а в конкуренцията, в нейното стимулиране и регулиране. Оттук започва моралът в управлението. Това е и позитивното начало, около което трябва всички да се обединим.
Време е за плащане. Сега то наистина е “наше”. Защото примиряването с властта, продаваща достойнство срещу моментни илюзии, издава примиряване със собствените тайни желания, които нямат морален еквивалент. Такава власт ще корумпира всеки, който иска срещу морален компромис да получи своята супа. Такъв е дяволският кръг на безнравствеността.
По-добро и по-полезно за България понятие от “нравствеността” днес не съществува.
За статията:
Седмичник „Литературен форум“
Брой 31-32 (289/90), 9-15.10.1996 г.
ISSN: 0861-2153
Издателство: „Литературен форум“ ООД
Предпечатна подготовка: „Литературен форум“
Печат: ИПК „Родина“
Директор: Марин Георгиев
Редакционна колегия: Васил Колев, Владимир Попов, Силвия Борисова. Даниела Бозева (коректор)
Този текст първоначално беше представен пред едни от големите имена в съвременната българска литература. Това стана на среща с редакцията на вестник „Литературен форум”, инициирана от проф. Румен Георгиев. Най-вероятно срещата е била някъде през месец септември 1996 година. Присъствуваха Марко Ганчев, Георги Мишев, Йордан Попов… Мисля, че на срещата присъствува и Марин Георгиев, директорът на вестника но не съм съвсем сигурен. Сигурно пропускам още някого от присъствуващите.
На срещата, проф. Румен Георгиев прочете поместения тук забележителен текст, който впечатли всички и впоследствие беше публикуван в „Литературен форум” с начало от първата страница.
Заглавието в много отношения говори само за съдържанието и посоката на посланието на текста. Писах вече на още едно място в блога на проф. Георгиев, че забележителното тук е годината, когато беше излъчено посланието – 1996-та. Румен Георгиев със сигурност е един от първите, а може би и първият политически деец и интелектуалец (със сигурност – първият икономист), който определи моралната катастрофа като първопричина за икономическата криза, а не като нейно следствие. Аз лично изцяло подкрепям тази теза още от тогава …