Днес в столицата започва международна конференция на тема „Левицата и нейните перспективи в страните от Централна и Източ- на Европа“. Тя се организира от Българската социалдемократическа партия, ГОР, Социалдемократическия клуб „Европа“ и АСО (независими). Основни доклади ще изнесат видни наши икономисти и политолози. Един от тях е ст. н.с. РУМЕН ГЕОРГИЕВ, президент на Международната застрахователна и презастрахователна компания „Европа“.
- Преди години като председател па Бюджетната комисии на Великото народно събрание апелирахте към колегите си: „Ако някому все още е необходим „образ на врага“, нека го търси в инфлацията.“ Как оценявате антиинфлационната политика на държавата във вашия доклад днес?
- Най-опасното за обществото е, че антиинфлационните мерки продължават да се разглеждат като чисто монетарни. Нужна е единна структурна и антиинфлационна политика, в основата на която да се постави ориентацията към увеличено предлагане на български стоки и услуги, което чрез временно задържане ръста на заплатите и цените да определя насоките на икономическото преструктуриране.
Дефинирането на проблема за инфлацията продължава да се изплъзва от програмите на правителството и политическите сили.
- Защо разглеждате инфлацията в такава тясна връзка с преструктурирането на икономиката?
- Трябва да се разглеждат и решават заедно, защото в пазарното стопанство всяка диспропорция в търсенето и предлагането е потенциален източник на структурни нарушения и на инфлационни явления. Това значи, че в своя корен инфлацията винаги е структурни. И за да се укроти, са необходими „асиметрични“ икономически стратегии, които изключват порочната традиция за покриване на даден ръст с нов ръст на цените.
- Но нашата икономика още не е пазарна?
- Това още повече ни задължава мерките да бъдат комплексни. Съществува обективна зависимост между функционирането на пазара и степента на развитие на икономическите структури и механизми. В този смисъл нашата страна не е развита, а слабо развита (развиваща се) в пазарно отношение. Разликата между двата вида пазари от позицията на инфлацията е в чувствителността им към прилагането на антиинфлационните мерки. Развитите в пазарно отношение страни са по-чувствителни към такива мерки. Маневреното пространство на развитите страни е много по-голямо, а слаборазвитите държави нямат техните компенсиращи и балансиращи възможности. Към това се добавя и фактът, че структурата на слаборазвитите икономики обикновено е неприспосо- бена към големите задължения към кредиторите, поради което износът им не компенсира неефективността на производството. В тези условия инфлацията не може да бъде овладяна само с „меки“, косвени въздействия, тромавата пазарна структура трудно се преориентира. Въздействията трябва да бъдат много по-интензивни и по-ком- плексни, за да може едностранчиво развитата икономика да „реагира“.
- Ако зависеше от вас, какви мерки за преструктуриране и за увеличаване на предлагането на български стоки и услуги бихте осъществили?
- Основният механизъм за увеличаване и преструктуриране на предлагането виждам в иновациите. Няколко са по-важните направления, в които той би следвало да се реализира.
На първо място да се организира такава фискална система, при която държавата да стимулира иновациите, без да се „меси“ в определянето на производствената структура. Това значи тя да признава само реалните ефекти, произлизащи от ръста на физическия обем и от повишаването на производителността, и да оставя пазара сам да определя необходимата структура. Опит в редица страни в това отношение има. Необходимо е също да се изгради контрактна система за научноизследователски и внедрителски разработки, която постепенно да се усъвършенства по примера на развитите страни в по-обхватна и цялостна контрактна система. Става дума държавата да поеме в свои ръце не субсидирането, а разплащането с частни и обществени развойни звена. Разбира се, тя може и сама да участва с ресурси в тези процеси, например от гледна точка на това откриват ли се нови работни места, доколко те са свързани с нови за пазара продукти и т. н. Важното е контрактната система да канализира индивидуалната енергия на творческите кадри и да създаде условия за по-голяма и реална конкуренция в тази сфера.
- Тя би съдействала и за по-добро насочване поведението на предприемачите в преходния период в интерес на обществото?
- Да, нейното значение е голямо… Но не по-малко значение за засилване на производствените потенциали, а с това и на предлагането на български стоки и услуги има непосредствената помощ на държавата по-добре да се регламентира и районира стоковата размяна между нашата страна и страните от региона, които са на наше равнище на развитие. Излишната диверсификация оскъпява разходите по обмена, без да се осигурява толкова хваленият икономически суверенитет. Защото днес той не е в стокообмена, а в капиталовите трансакции. От тази гледна точка създаването на регионален стоков пазар на източноевропейските страни е проблем от изключително значение за нашата икономика.
- Няма ли такъв регионален пазар да съдейства за техническото ни изоставане от развитите в пазарно отношение страни?
- Всеки „плюс“ има своя „минус“. В случая „минусът“ спокойно може да се неутрализира, ако имаме стабилни и независими финансови институции, които да осигуряват трансфер тъкмо на такъв вид и обем технологии, какъвто страната ни може да поеме в даден момент. Неизползваните инвестиционни средства и ориентираният към чужди интереси трансфер само увеличават инфлацията. Развитието трябва да бъде в съответствие с темпа на ефективно инвестиране. Илюзорно е да се предполага, че то може скокообразно да се ускори. Не може много да се потенцира и ръстът на жизнения стандарт, нито пък изведнъж да се промени структурата на предлагане и търсене. Всичко това трябва да става постепенно в рамките на единна структурна и антиинфлационна по-литика на държавата.
- Вашата социалдемократическа ориентация в политиката не е ли в противоречие с икономиста Румен Георгиев?
- Ако се върнем към основния проблем за инфлацията, лесно можем да намерим връзката между икономическите и политическите ми възгледи.
Един от основните принципи на социалдемокрацията е всеки човек да може да участва в икономическия живот, като активно избира подходящи за него варианти на стопанско поведение. Но широкото участие, за което ратува социалдемокрацията, е невъзможно, без обществото да ограничава действието на много и случайни фактори върху поведението на индивидите. Инфлацията интегрира действието на тези фактори и ограничава стопанската свобода на хората. Затова именно отношението към инфлацията е прагма- тическият икономически вододел между социалдемокрацията и либерализма. Независимо дали това се осъзнава от политиците или не, но на практика либерализмът тръгва към овладяване на инфлацията чрез монетарни средства, а социалдемокрацията – чрез системно и балансирано преструктуриране на пазарното стопанство.
Разбира се, защитаването на едни или други ценности не е достатъчно условие за участие в политическия живот. И ако мен все още ме вълнуват политическите въпроси, то е, защото в сегашната реалност е твърде голяма опасността България да стане икономическа колония. Трябва да се разбере от всички, че тъкмо изповядваните досега монетарни средства за борба с инфлацията стратегически водят България към пълно подчинение на чужди икономически интереси. Илюзия е, че някой друг и през XXI ще ни решава проблемите. Може да се случи та ка, че за съвременните „благодея пия“ ще бъдем принудени да плащаме дълги десетилетия много по- голяма цена, отколкото сме пла щали на всички досегашни пороби тели. Противодействието на тази тенденция не е възможно само със съвети отстрани.
Интервюто взе ЦВЕТА ИВАНОВА
Статията е част от в. Дума,
20 юни 1994 г.
