Практическите мерки, които в повечето случаи се прилагат за облекчаване на ситуацията, още са далеч от очакваните резултати. Практиката на богатите страни, която се прилага у нас, засяга нищожна част от населението. Тя има и ограничен обхват, поради което не може да осигури необходимия за преживяване минимум. Неограниченото освобождаване на цените пък засилва психически комплекса за бедност у хората, мотивира асоциално поведение, подхранва корупция.
Разпределянето на социалните помощи чрез общините има същите последици. Причината е, че чиновниците определят кой и с колко да бъде подпомаган.
В близките два месеца, които са традиционно тежки поради липсата на продукти от новата реколта, положението на пенсионери, лекари, учители, военни и другите, работещи в бюджетната сфера, ще стане направо катастрофално. Очертава се реална опасност от неконтролируема обществена реакция, която едва ли ще може да бъде овладяна с политически средства. На много места общините се опитват да разрешат тази близка до взрив ситуация с административни мерки, като въвеждат специално снабдяване за някои стоки на ниски цени във фирмените магазини на предприятията. Това стихийно разпределяне на местно-административен принцип обаче не може да реши проблема дори частично. Налага се радикално решение, което да гарантира за цялото население на страната поне минимум продукти за физическото оцеляване. Механизмите за това трябва да бъдат достатъчно прости за реализация, за да бъдат въведени най-много за 30 дни. От решаваща важност е мерките да бъдат приети от хората и те да са познати поне за част от тях не само като идея, но и като реален ефект. Действието им трябва да е прозрачно и обществено контролирано и да ограничава своеволието, корупцията и спекулата. И най-важното условие за решаване на проблема е това да става в рамките на сегашните възможности на страната за стоково и финансово обезпечаване.
На всички тези условия без изключение отговаря само един вариант – национална талонна мрежа. Тя е фактически опростен вариант на купонната система, въведена у нас през Втората световна война и затова позната на по-възрастните хора. Системата се оказа ефикасна по време на войната и в тежките следвоенни години. Тя е била прилагана в много европейски страни по време на криза и затова не може да се смята за комунистическо изобретение.
Чрез такава талонна мрежа е възможно да се обхване цялото население без изключения. Може да се въведе категоризация за малки деца, болни със специфични заболявания, както и за упражняващи някои видове тежък труд. Талоните да са лични, надписани и маркирани с кода на ЕГН, да не се преотстъпват или препродават и да съдържат отрязъци за ежедневните или ежеседмичните дажби от съответните продукти.
Срещу талони могат да бъдат осигурявани хляб или еквивалентно количество брашно или тестени изделия, мазнини, месо или месни произведения, захар, яйца, сол, лекарства, цигари, отоплителни материали, минимално количество автомобилен бензин.
Количеството и конкретният състав на продуктите, осигурявани чрез талони, могат да бъдат лесно определени с помощта на синдикатите, където има сравнително най-точна информация за състоянието на националното потребление и цените на стоките.
Тогава всички цени в страната би трябвало да се освободят, като изключение се прави само за тези, по които ще се продават продуктите с талони. Те трябва да се определят така, че с минималните заплати да се купуват продуктите осигурени от талонната мрежа и достатъчни за биологическото оцеляване на отделния човек.
Потреблението чрез талони може да се обслужва от всеки лицензиран търговец. При недостиг на продукти той се задължава да осигури първо хората с талони. Останалите количества, главно от стоки с по-високо качество, ще могат да се продават на свободни пазарни дени. Към търговците, които не спазват правилата на талонната мрежа, препродават стоки, укриват ги или правят други нарушения, трябва да се прилага една-единствена санкция – закриване на обекта с лишаване на съответния търговец от правото да търгува за 5 години и конфискация.
Покриването на разликата между свободните и талонните цени е целесъобразно да се извършва от специален фонд, формиран с целеви помощи от ЕС и други страни. Възможно е плащанията да стават чрез намаляване на вноските за ДДС с размера на разликата в цената.
Нормативната уредба на талонната мрежа е добре да се въведе като акт на Министерския съвет, като постановление с наредба за прилагането и контрола върху системата. Администрацията, която ще я обслужва, трябва да бъде осигурена от общините в рамките на техните щатове, без те да се раздуват допълнително. Наказателните санкции би трябвало да се прилагат по опростена процедура, бързо и неотвратимо.
Въвеждането на такава мрежа, естествено, е временна мярка, която се изпълнява успоредно с останалите програми за възстановяване на българското стопанство. Мрежата ще отпадне постепенно за отделни групи стоки в рамките на 1-2 години, като се има предвид сегашното състояние на икономиката.
Системата няма да влезе в противоречие с принципите на валутния съвет. Напротив – в условията на рестриктивна финансова политика тя ще се окаже допълнителен фактор за овладяване на инфлацията. Цените хем ще бъдат максимално либерализирани, хем ще гарантират покупателна активност по цялата верига. Само по себе си това ще способства за оживление в стопанската система. Въведената мрежа няма да пречи и на предприемачеството, и на пазарните принципи.
Не бива да се преувеличава опасността от разрастване на спекулата при въвеждане талонна мрежа. Напротив, за разлика от сега спекулата ще може лесно да бъде контролирана от администрацията и населението.
Управленският принцип в случая е държавата да не се намесва тотално в икономиката, а само в определен сектор, където да осъществява стриктен контрол.
Ще се намери ли политическа воля в нашите държавни мъже да завъртят това колело на спасението? Опасявам се, че негова алтернатива са гладните бунтове и тоталният колапс на стопанската система.
Статията е част от в. Стандарт,
Брой 1594 / 24 февруари 1997 г.